Джей Баркер - Четвъртата маймуна

Въпреки че не виждаше плъхове, Емъри беше сигурна, че в затворническата й килия има повече от един. От време на време те притичваха върху краката й, когато лежеше на пода. Дори сега, докато седеше на количката, тя чувстваше, че нещо я наблюдава. Кожата й настръхна. Виждаха ли плъховете в мрака? Вече беше ли мислила по този въпрос? Не помнеше.

Разбира се, първо трябва да хванеш един. О, мисля, че трябва да се опиташ, нали? Това ще бъде нашата малка тайна. Обещавам, че няма да кажа на никого. Малко храна ще ти се отрази много добре. Ще възвърнеш силите си и ще можеш да се съсредоточиш. Може би ще помислиш върху тази малка дилема и ще измислиш начин да се измъкнеш. Чувала съм, че плъховете са отлична храна за мозъка, добри за паметта.

Емъри затвори очи и си пое дълбоко дъх, а после започна да брои обратно от десет в опит да заглуши гласа. Когато стигна до едно, настъпи тишина.

Обзалагам се, че очите им имат вкуса на бонбони.

— Млъкни! — извика Емъри. — Няма. Да изям. Плъх!

Както искаш, скъпа. Сигурна съм обаче, че те няма да се поколебаят да изядат теб, когато най-после умреш от глад. Вероятно в момента хвърлят жребий кой да те гризне пръв.

Изведнъж се чу силно изщракване.

Заслепи я ярка бяла светлина. Емъри стисна очи и когато това не беше достатъчно, отвори окото си и го закри с ръка. И всичко блестеше в розово, виждаше кръвта около себе си. Навсякъде около нея светлината така грееше, че изгаряше очите й.

Някой изпищя. Смразяващ кръвта писък. Едва кoгато осъзна, че писъкът се чува от нея, преглътна и млъкна. Чуваше хриптенето, докато дишаше.

Емъри положи усилия, отвори очи и през сълзите видя, че ярката светлина блести някъде далеч горе. Изви врат, обърна лице и погледна към нея.

Високо горе се раздвижи сянка, невъзможно високо горе, и се разнесе глас, който проехтя надолу към Емъри и отекна в стените, сякаш човекът стоеше само на няколко крачки от нея.

— Здравей, Емъри. Извинявай, че се забавих. Аз съм много заето момче.

Не си спомнях да съм заспивал, но сигурно съм задрямал по някое време, защото лежах по гръб, а сега бях на една страна и на възглавницата имаше локвичка слюнка. Все още бях с дрехите от вчера, с изключение на маратонките, защото никога не трябва да си лягаш с обувките, независимо дали са над покривката на леглото или не. Татко каза на майка ми и мен, че ще е най-добре да останем облечени, за да можем да действаме бързо, ако господин Непознат дойде през нощта.

Според часовника на нощното ми шкафче наближаваше осем.

Станах, протегнах се и се приближих до вратата на стаята ми.

Снощи бях подпрял със стол дръжката. Бях сигурен, че майка ми вече не иска да ме нарани, но реших, че е по-добре да бъда предпазлив.

Столът изскърца, когато го отместих. Отворих вратата и излязох в коридора.

Баща ми пак спеше на дивана в дневната. Може би се беше напил. На пода до него лежеше празна бутилка ром "Капитан Морган Спайс" и той хъркаше доста силно.

Вратата на спалнята на родителите ми беше затворена. Майка ми вероятно също спеше дълбоко. Двамата стояха до късно снощи и обсъждаха положението ни. Исках да бъда с тях, но татко настоя да си почина. Мисля, че освен това той искаше да говори насаме с майка ми.

Слушах ги, макар напълно да съзнавах, че подслушването не е прилично поведение за един начинаещ млад джентълмен. За жалост те предугадиха действията ми, защото разговаряха тихо и шепотът им беше напълно неразгадаем от мястото, където стоях. Предположих, че обсъждането не е завършило добре, щом майка ми спи сама в спалнята, а баща ми е на дивана втора поредна нощ. Ако сам си беше възложил тази задача, не се справяше добре.

Ако майка ми още беше в спалнята, това означаваше, че още не е говорила с госпожа Картър. И това беше хубаво, защото исках да участвам в разговора, при условие, че ми разрешат.

Татко сигурно щеше да се събуди скоро и знаех, че по всяка вероятност ще има силно главоболие, последвано от също така огромен апетит, затова отидох в кухнята да приготвя закуска. Двайсетина минути по-късно бях сложил на нашата малка маса чиния с препечени филии, намазани с масло, нарязани портокали и тиган с бъркани яйца с американско сирене.

Като дете, следващо Хамелнският ловец на плъхове, майка ми излезе от спалнята, прозя се и седна на мястото си.

— Направи ли кафе?

Бях направил кафе, затова сложих чаша пред нея и я напълних догоре. Добавих две бучки захар и няколко капки сметана.