Джей Баркер - Четвъртата маймуна

От коридора зад тях влезе лекар с очила с телени рамки и черна коса. Погледна странно двамата мъже и се обърна към Клеър.

— Детектив Нортън?

Тя стана.

— Да?

— Приятелят ви излезе от операцията без никакви проблеми. Провървяло му е. Ножът е проникнал на два сантиметра от главна артерия. И при най-лекото отклонение на траекторията на ножа кръвта му е щяла да изтече за една минута. Но за щастие при това положение раната е повърхностна, нищо повече от увреждане на тъканта. Вероятно ще го задържим тази нощ, но не виждам причина да остава по-дълго.

Клеър прегърна лекаря и едва не изби тефтера с подложка от ръцете му.

— Може ли да го видим? — попита Наш.

Лекарят се дръпна непохватно от Клеър и кимна.

— Той току-що излезе от упойката и пита за вас. Обикновено не пускам посетители толкова скоро след операция, но той ми обясни, че сте в разгара на разследване и че ако не ви пусна, той ще дойде при вас. Не мога да му позволя да се разхожда из болницата, затова ще направя изключение. Моля, бъдете кратки. Пациентът се нуждае от почивка. — Той посочи към коридора. — Елате с мен.

Стая 307 беше за двама души, но леглото до вратата беше празно. Клеър почувства, че сърцето й пропусна един удар, когато зави зад ъгъла и видя Портър на второто легло, свързан с монитор за следене на сърдечната дейност, и система за интравенозно лечение. Той се обърна към тях, когато влязоха в стаята. Очите му бяха изцъклени и унесени.

— Десет минути — каза лекарят, обърна се и тръгна към стаята на медицинските сестри.

Клеър се приближи до леглото и хвана ръката на Портър.

— Как се чувстваш, Сам?

— Така, сякаш някой ме е наръгал в крака със собствения ми кухненски нож — отговори той. Гласът му прозвуча дрезгаво и задавено.

— Ще го хванем — заяви Наш.

Клоз се приближи колебливо, навел глава.

— Съжалявам, Сам.

— Ти не си виновен — каза Портър. — Аз трябваше да разчета сигналите. В него имаше нещо странно.

— В него нямаше нищо странно — възрази Наш. — Той заблуди всички ни.

— Какво знаем за него?

Клоз обясни за пръстовите отпечатъци и досието на Ансън Бишъп като непълнолетен нарушител.

— С изключение на това не знаем нищо. Изтеглихме снимката от досието му и я дадохме на медиите. Те показват лицето му при всяка възможност. Капитанът даде три пресконференции и ще има още една по новините в шест вечерта.

Мобилният телефон на Клеър избръмча и тя погледна екрана.

— Тайлър Мейдърс е в Централния арест. Ще го задържат колкото могат по-дълго, но вероятно ще излезе след няколко часа. Настоява, че не знае нищо повече от онова, което ни каза. Показали са му снимката на Бишъп, но той не го е разпознал.

— Тайлър Мейдърс? — намръщи се Портър. — Къде се вмества той в цялата тази история?

Клеър му разказа какво са научили — как на Китнър му е било платено да отнеме живота си и как Тайлър е откраднал обувките на Талбът и е подхвърлил учебника.

— Пол Уотсън е У4М — тихо каза Наш. — Или Бишъп, или както и да се казва. Малкият шибаняк режисира всичко под носа ни.

Портър се помъчи да осмисли информацията. Мозъкът му се бореше с болкоуспокояващите.

— Знам, че искате да сте тук, но трябва да се върнете в Управлението и да проучите този човек. — Той премести тежестта си на дясната страна. — Бишъп все още държи Емъри и сега, след като самоличността му е разкрита, предполагам, че ще ускори плановете си. Времето й изтича. Нашето време изтича. Вписал ли е адрес в документите си за отдел "Човешки ресурси"?

Клоз кимна.

— Да, но там е регистриран Китнър.

Портър се извъртя в леглото и веднага изкриви лице в гримаса.

— Внимавай, Сам. Не трябва да влошаваш раната — загрижено каза Наш.

— Копелето знаеше точно къде да забие ножа. Бяха необходими само седем шева, за да се затвори раната, но адски боли.

— Ако е искал да те убие, щеше да го направи. Искал е само да те забави — рече Клоз.

Портър отново премести тежестта си.

— Трябваше да взема някого от вас. Трудно ми е и все още не знам дали съм готов да говоря с вас. Предполагам, че решението да взема Уотсън с мен в Петдесет и първи участък беше лесен начин да се измъкна.

Клеър хвана ръката му.

— Ние сме семейство, Сам. Можеш да говориш с всеки от нас или да не говориш с нас. Само знай, че ще бъдем до теб, когато си готов.

— Заловиха го. Човекът, който я е застрелял. Арестували са го за друг обир и касиерът от минимаркета го разпозна. Всичко свърши — каза Портър.

Клеър стисна ръката му.