Джей Баркер - Четвъртата маймуна

Като имах предвид, че майка ми уби господин Картър и сега госпожа Картър беше окована в мазето ни, не виждах как може те да са виновни, но татко сигурно беше съгласен до известна степен, защото повече не възрази.

Майка ми изпи кафето си, стана и занесе празната си чаша в умивалника.

— Довечера ли ще го направим или утре?

— По-добре да отидем през деня. На гарата става тихо през нощта и мисля, че е по-вероятно да ни види някой — отговори баща ми.

— Как смяташ да я накараш да ни каже къде са документите? — попита майка ми.

Татко също изпи кафето си и остави чашата си в умивалника.

— Ще бъде трудно. Тя е корава. Може би ти би искала да опиташ?

Майка ми се усмихна широко.

— О, да!

Клеър смачка празната кутия от пепси кола и я хвърли в кошчето за боклук до Наш.

— Колко време мина?

— Откакто той влезе ли или от последния път, когато ме попита? — отвърна Клоз.

Тя поклати глава.

— И от двете… Не знам. Защо се бавят толкова много?

— Дванайсет минути, откакто ме попита последния път. Три часа и половина, откакто той постъпи в болницата. Три часа и дванайсет минути, откакто го закараха в операционната зала.

— Аз съм виновен — рече Наш, без да се обръща определено към някого. — Аз предположих, че хлапакът е от отдела по криминалистика. Той правеше снимки на местопрестъплението. Имаше съответните документи. Наоколо се мотаеха още десетина други криминалисти и той не се открояваше като измамник.

— Не е бил измамник — каза Клоз. — Поне на хартия е бил легитимен. Говорих с шефа му. Според официалните документи на отдел "Човешки ресурси" е бил прехвърлен от Тусон преди два месеца. Никой не е потвърдил прехвърлянето по телефона. Разчитали са само на електронните данни.

— Които са били фалшифицирани?

Клоз кимна.

— Едно от най-добрите хаквания, които съм виждал. Според лейтенанта му Уотсън — искам да кажа Бишъп, — е работил по десетина и повече случая, откакто е дошъл тук. Половината от отдела му се кълнат, че той е суперкриминалист. Разкрил две убийства само като огледал бегло пръските кръв. По дяволите, ако беше останал, вероятно след две години щеше да е шеф на отдела по криминалистика.

Клеър изглеждаше озадачена.

— Но ти каза, че пръстовите му отпечатъци са регистрирани под друго име. Как ти успя да ги откриеш, а лабораторията по криминалистика и отдел "Човешки ресурси" не са могли?

— Пръстовите му отпечатъци се появиха на двама души. Едните подкрепяха самоличността на Пол Уотсън, но в досието му на непълнолетен нарушител излязоха като на Ансън Бишъп. Мисля, че той е хакнал полицейската база данни и си е създал друга самоличност, но вече на пълнолетен, за да заблуди проверките на миналото му. Те нямат достъп до досиетата на непълнолетните престъпници.

— Но ти имаш.

Клоз завъртя очи.

— Е, не официално. Досието му на непълнолетен нарушител беше запечатано. Трябва само да знаеш къде да търсиш. Забравете как съм го намерил. Въпросът е, че не можеш да видиш името в досие на непълнолетен нарушител, докато не получиш достъп до файла, затова те вероятно са предположили, че е на Пол Уотсън. Кодът е за кражба от магазин, не достатъчно сериозно нарушение, за да му попречи да работи в лабораторията по криминалистика, затова онзи, който е прегледал досието му, когато е започнал работа, вероятно е пренебрегнал обвинението и е продължил по-нататък. Ако изобщо са видели досието. Това е едно голямо ако. Искрено се съмнявам дали някой се е разровил толкова надълбоко, особено след като той е дошъл с документи за прехвърляне.

— Какво знаем за Ансън Бишъп? — попита Клеър.

Клоз изсумтя.

— Абсолютно нищо. И веднага щом го разбрах, се обадих на Портър. — Той въздъхна дълбоко. — По дяволите, мислите ли, че аз съм виновен? Искам да кажа, че ако не се бях обадил на Портър, двамата все още щяха да обикалят насам-натам, търсейки улики. Бишъп нямаше да има причина да го наранява. Мамка му, аз обърках нещата.

В стаята настъпи тишина.

Клоз ги погледна в очите.

— Хайде, трябва да кажете, че вината не е моя. И че и без това щеше да се случи нещо такова.

Наш го перна по рамото.

Клоз подскочи и потърка мястото.

— Какво?

— Ако Портър умре, ще избия шибаните ти зъби — изръмжа Наш.

— Престани да се правиш на неандерталец — каза Клеър и после се обърна към Клоз. — Разбира се, че вината не е твоя. Опитал си се да предупредиш Портър. Всеки от нас би направил същото.