Джей Баркер - Четвъртата маймуна

Баща ми прокара пръсти през косата си.

— Звучи като много опасна игра.

Госпожа Картър кимна.

— Миналата седмица, когато го изтеглиха от най-голямата му счетоводна задача, той каза, че ще използва информацията, която е събрал, за да присвои пари в офшорна банка, за да можем да избягаме, да изчезнем.

— Но ти не знаеш дали го е направил, така ли?

Тя поклати глава.

— И да го е направил, не ми каза. Миналата седмица се карахме толкова много, че не знам дали би ми казал.

Очите й се напълниха със сълзи и ми стана неудобно, докато я гледах. Наведох глава и подритнах прахоляка на пода.

— Какво направи съпругът ти с документите, които е копирал? — попита баща ми.

Госпожа Картър повдигна рамене.

— Не знам. Не ми каза. И сега е мъртъв.

Татко се обърна към майка ми:

— Хора като тези по-скоро ще ни убият всичките, отколкото да рискуват кирливите им ризи да излязат на бял свят. Може би трябва да заминем.

— Може би първо трябва да ги убием — тихо отговори майка ми.

— Познавам онзи човек. Това е само началото — каза госпожа Картър. — Той ще дойде пак, вероятно скоро, вероятно с други. Бягството е единствената възможност за избор.

— Какво става тук, по дяволите? — Лицето на Стивън Мейдърс беше зачервено, когато той гневно влезе в кабинета на директора на гимназията Колби.

Колби вдигна ръце.

— Успокой се, Стивън. Обадих ти се веднага щом те дойдоха.

Стивън Мейдърс погледна сина си, който седеше в отсрещния ъгъл на стаята с наведена глава, притисната между ръцете, и после се обърна към детективите.

— Какво искате от сина ми?

Клеър посочи свободен стол пред голямото дъбово бюро.

— Защо не седнете, господин Мейдърс?

Това, изглежда, го ядоса още повече.

— Ще взема сина си, ще го заключа в нашия апартамент и ще изпратя трима от адвокатите си да побъбрят с шефа ви. Ето, това ще направя.

Клеър си пое дълбоко дъх и го изпусна.

— Синът ви може да е замесен в отвличането и евентуалното убийство на Емъри Конърс-Талбът.

Мейдърс се намръщи.

— Талбът? Онзи с недвижимите имоти?

Наш кимна.

— Синът ви се среща с дъщеря му.

— Срещите са много далеч от отвличането, детектив.

— Моля, седнете, господин Мейдърс — настоя Клеър.

Този път Мейдърс се подчини и остави куфарчето до себе си.

— Какво можете да ни кажете за Джейкъб Китнър? — попита тя.

— Братът на съпругата ми?

Клеър кимна.

— Не съм говорил с него, откакто почина съпругата ми Амелия, преди пет години.

— А синът ви? Кога за последен път е говорил с господин Китнър?

— И той не е имал никакъв контакт с него. Ние не говорим с нейните роднини — отговори Мейдърс.

Тримата погледнаха Тайлър, който все още беше закрил с ръце лицето си.

— Не е ли така, Тайлър? — попита го баща му.

Момчето вдигна глава. Очите му бяха зачервени и подпухнали.

— Аз съм виновен за всичко. Не мислех, че някой ще пострада.

Мейдърс стана и отиде при сина си.

— Какви ги говориш?

— Чичо Джейк каза, че тя няма да пострада.

Клеър и Наш се спогледаха, а после отново се втренчиха в Тайлър.

— Чичо Джейк? Откога имаш такива близки отношения с този човек?

Момчето въздъхна.

— Мама и аз често се виждахме с него. Не ти казахме, защото вие двамата не се спогаждахте и тя не искаше да се карате. Когато той ми каза, че умира, аз започнах да му помагам в дома му. Правех дребни неща за него след училище, това е всичко.

— Умирал е?

Клеър погледна директора на гимназията, който наблюдаваше иззад бюрото си.

— Господин Колби, бихте ли ни извинили за малко?

Той се намръщи и се приготви да възрази, но после размисли.

— Ще бъда отвън, ако ви трябва нещо.

Колби излезе и Клеър отново насочи вниманието си към Мейдърс.

— Вашият шурей е имал рак на стомаха в напреднал стадий. Вероятно е щял да умре до няколко седмици.

Мейдърс поклати глава.

— Чакайте малко. Как така "щял е да умре"? Какво се е случило?

Наш прокара пръсти през косата си.

— Вчера сутринта в шест часа и няколко минути Джейкъб Китнър беше блъснат и убит от градски автобус, докато е вървял към пощенска кутия на Петдесет и пета улица и Удлоун. Смятаме, че се е опитвал да изпрати малка бяла кутия. В кутията имаше човешко ухо… Ухото на Емъри. Шуреят ви е бил Убиецът "Четирите маймуни".

Мейдърс пребледня и се размърда неспокойно на стола си.