Джей Баркер - Четвъртата маймуна

Той чу, че Клозовски крещи заповеди от другия край на линията:

— Задръж го там, Сам. Изпратих екипи.

— Добре, Клоз, ела. Уотсън и аз ще отидем в магазина на чичо му след това. Може да дойдеш с нас.

— Най-близката патрулна кола пристига след четири минути. Къде е той? Виждаш ли го? Може ли да ни чуе?

— Уотсън, ако ядеш остатъка от пицата, няма да съм доволен.

Портър насочи пистолета и нахлу в малката кухня.

Там нямаше никого.

Големият нож се плъзна в бедрото му миг преди Портър да съзре Ансън Бишъп с периферното си зрение.

— Не мърдай — прошепна Бишъп в ухото му, застанал зад гърба му. — Ножът е точно върху бедрената ти артерия, главната в долния крайник. Опиташ ли се да извадиш ножа, кръвта ти ще изтече за секунди. Ще ти помогна да легнеш на пода. Пусни пистолета.

— Кой си… — успя да изрече Портър през стиснати зъби.

— Пусни пистолета. И телефона.

Портър се подчини и остана неподвижен. Бишъп ритна встрани пистолета и после стъпка телефона му.

— Уотсън?

— Тихо, не говори — каза Бишъп. — А сега, полека. Първо на колене, а после по корем… Точно така. Внимавай с ножа.

Портър го остави да му помогне да легне на пода. Усещаше тежестта на ножа в крака си, но Бишъп държа острието със свободната си ръка, докато Портър легна по лице на дъсчения под.

— Предполагам, че приятелят ти е изпратил помощ, затова няма да чакаш дълго. Ако забелязваш, няма много кръв. Ще бъде така, докато държиш ножа в раната. Изчакай професионалистите. Те ще знаят как да го извадят. След това няколко шева и ще бъдеш като нов. Съжалявам, че се наложи да те нараня, искрено съжалявам. Надявах се, че ще прекараме повече време заедно. Много се забавлявах. Но всички хубави неща все някога свършват, а ние бързо се приближаваме към ендшпила.

— Къде е Емъри?

Бишъп се усмихна.

— Моля те, предай поздрави на Наш и Клеър. Между другото, много съжалявам за жена ти.

Портър изви глава и видя, че Бишъп зави зад ъгъла и изчезна в коридора. В далечината се чуха сирени.

— Е, поне такъв беше планът да открадне всичките пари и да избяга. Но не знам дали ги е задигнал. Саймън говореше много, но в действията му имаше какво да се желае.

— Те са намерили бежова метална кутия под леглото ви. Там ли сложи парите съпругът ти? — попита баща ми.

Госпожа Картър повдигна рамене.

— Не знам.

Майка ми отново се хвърли към нея и този път беше по-бърза от татко. Ръцете й сграбчиха косата на другата жена и я дръпнаха силно. Госпожа Картър изпищя и замахна към майка ми със свободната си ръка. Ноктите й оставиха червена драскотина върху ръката на майка ми.

— Достатъчно! — изрева баща ми, разтърва ги и застана между тях.

Майка ми пусна госпожа Картър, изсумтя и отстъпи крачка назад.

— Тази жена прави така, че да убият всички ни.

— Какво точно взе той? — попитах. Въпросът беше логичен и се надявах, че ще разсея напрежението.

Госпожа Картър докосна леко скалпа си и потрепери, а после присви очи и погледна майка ми.

— Мъртви сме.

Баща ми я бутна на походното легло.

— Отговори на въпроса на момчето ми.

Тя се ухили самодоволно.

— Колко си корав. Блъскаш жена, окована с белезници в мазето ти. — По ноктите й беше засъхнала кръв и госпожа Картър започна да я чопли. — Саймън познаваше делата им по-добре от тях. Ако те мислят, че той е избягал, сигурно са разтревожени. — Тя погледна обвинително родителите ми. — Вие двамата явно сте свършили отлична работа, за да изглежда така, сякаш Саймън е офейкал, затова съм убедена, че те са вбесени. Доведохте ги право при вас.

— Какво е откраднал от тях? — отново попита баща ми. Беше ядосан. Нямаше да пита трети път, не и учтиво.

Госпожа Картър заряза ноктите си и въздъхна дълбоко.

— Преди около месец Саймън ми каза, че двамата собственици на фирмата започнали да се държат странно, потайно — поне повече от обикновено. Не го поканили на няколко съвещания, на които мислел, че трябва да присъства. Започнали да работят по никое време. На няколко пъти му се сторило, че някой е ровил в нещата му. Имал чувството, че хората шушукат зад гърба му и че се готвят да го уволнят или нещо по-лошо. Саймън започна да носи документи вкъщи и да им прави копия. Казах му, че е луд. Ако го хванеха, не се знаеше какво може да се случи. Той обаче продължи. Копира десетки папки. Каза ми, че било застраховка. Ако те се опитали да го наранят или да го отстранят от бизнеса, щял да оповести публично документите.