Пол Кристофер - Златото на Кортес

По-възрастният отпи от чашата си. Самолетът попадна в турбуленция и Харисън стисна по-силно чашата с кола.

— Татко, аз няма да те изоставя.

— Знам, че няма — озъби се баща му, — защото, ако прецакаш работата, и двамата сме мъртви. Не го забравяй.

Частният самолет продължи полета си.

Пиер Жумер погледна надолу по прашния коридор между стелажите и се смръщи. Вече ставаше късно, отвън сумракът превръщаше улиците в тъмни ивици между езерцата мътна светлина от уличните лампи. В книжарницата беше останал само един клиент, мъж на трийсетина години, с очила и загрижено изражение. Носеше черен костюм с леко разръфани маншети на панталоните. През последните минути четеше все от една и съща книга. Нямаше вид на купувач. Може би беше крадец на книги. Томчето, което четеше, беше първо издание на Волтеровите „Философски писма за Англия“ с хубава кожена подвързия.

— Мосю — каза Жумер високо, — тук не е обществена библиотека, а книжарница. Искам да затварям. Купете си я, ако искате, но каквото и да правите, моля, вършете го бързо.

Мъжът вдигна поглед и му се усмихна мило, очевидно без да се обижда от тона на възрастния мъж. Затвори внимателно книгата и се приближи към тезгяха. Значи все пак беше купувач. Външният вид често лъжеше.

— Обичам Волтер — обяви непознатият.

— Аз също — отговори Жумер. — Смятам, че точно този том струва двеста и петдесет евро.

— Зная много книги, които са досадили на своите читатели, но не съм чувал за някоя, която да е причинила истинско зло — отговори мъжът.

— Множеството книги ни прави невежи — въздъхна Жумер. — И двамата доказахме, че можем да цитираме Волтер. Обаче цената си остава двеста и петдесет.

— Не бихте ли приели малко по-малко? — попита мъжът.

— Мосю, тук не е битпазар — отговори Жумер и въздъхна. — Аз никога не се пазаря.

— Днес ще ви се наложи. — Мъжът бръкна във вътрешния джоб на сакото си, измъкна оттам произведен в Русия автоматичен пистолет „Стечкин“ и простреля Жумер в лицето. Чу се пукот, сякаш се е пукнал балон. Жумер се строполи зад тезгяха. Мъжът прибра пистолета в джоба на сакото и излезе от книжарницата, като взе и Волтер със себе си.

Аркади Крус подскачаше на пътническата седалка на преработения джип „Сузуки“. Някога обикновен „Джимни“ с двойно задвижване, сега му бяха сложили здрави полуоски, пружини с дълъг ход, а каросерията беше повдигната с четирийсет сантиметра повече от нормалното. Отгоре имаше ролбар, но не и покрив, за брони служеха резервните гуми. Върху ролбара беше монтирана петдесеткалиброва картечница. Освен шофьора в колата имаше още един униформен мъж зад картечницата, а трети седеше отзад, стиснал къса карабина „Ксиукоатл“ 16 16 Митологична змия в ацтекската религия. — Б.пр. FX-05. Същото оръжие използваше мексиканската армия за своята пехота. Гусман може и да беше склонен към самоубийство мегаломан, но беше добре оборудван.

Превърнатият в бъги за джунглата джип се носеше бързо по тясната пътека под изненадващо рехавия листак на дърветата. Земята беше суха, защото слънцето можеше да я огрява, покрита с големи островчета шубраци и високи дървета, опасани с преплетени пълзящи растения. Пътеките личаха отчетливо и бяха стари — повечето се използваха от животните и хората в продължение на поколения.

Продължилото около час пътуване ги изведе на поляна в подножието на стар храм на маите, срутен и почти заличен. Полянката беше превърната в подобие на старо римско укрепление, като руините от храма се намираха в средата. Бяха струпали берма от пръст, която отгоре завършваше с палисада. Вътре в правоъгълното пространство се издигаха трийсетина колиби, подредени в спретнати редици, и централна сграда, която се издигаше точно пред руините. Всички колиби бяха наколни, с покриви от изправени стари двесталитрови варели. При силен дъжд покривите сигурно звучат като карибски оркестър, помисли си Аркади.

Навсякъде имаше униформени мъже. Едните се упражняваха, други стояха на пост върху бамбуковата палисада, трети крачеха по тесните улички. Имаше постове зад картечниците в кулите, издигнати в четирите ъгъла на терена. Някои вършеха обичайната домакинска работа в един лагер като чистене на нужниците, готвене и дори простиране на прането.

Лагерът беше малък град, в който имаше само мъже, всички униформени и със сурови изражения на дългоносите си индиански лица. Имаха сериозния вид на старите другари на Кастро от ранните дни на революцията. Това им обещаваше Гусман: възстановяване на управлението на маите върху земята на маите. Наркотици и пари под маската на революцията. Все същата стара история.