Пол Кристофер - Златото на Кортес

— А аз смятах, че Великия е вече препариран и поставен в ъгъла.

— Рамирес, не бива да вярваш на всичко, което ти разказва братчето му Раул.

— Да, капитане.

— Дай ми бинокъла.

— Веднага.

Той подаде на Крус руския бинокъл за нощно виждане „Дедал 600“. Капитанът го взе и огледа водата между чакащата подводница и бреговата ивица. Минаха пет минути. Определено започна да става по-светло. Крус изпсува. Ако шантавото копеле смяташе, че ще чака, докато се съмне, много се лъжеше.

— Часът?

— Пет и петнайсет.

— Дермо — изруга на руски Крус.

— И то голямо — съгласи се Рамирес на испански.

— Ето го — посочи Аркади Крус с ръка.

— Задник — отбеляза Рамирес, но този път на добър английски без акцент.

Приближаващата се надуваема лодка беше канадска „Гранд Мерин“ S650, дълга шест и половина метра и с мощност, многократно надхвърляща спецификациите. Задвижваха я два мотора „Евинруд“ с по 250 конски сили, които можеха да я движат с повече от 100 километра в час. Лодката не можеше да бъде уловена от радар и побираше 1400 килограма товар. На носа беше монтирана петдесеткалиброва картечница. Анхел Гусман имаше повече от дузина големи гумени лодки, скрити в мангровите гори по брега на остров Мухерес и по-надолу до Четумал и границата с Белиз. Подобно на „Бабалу“, тази гумена лодка беше боядисана в светлосиньо и бе почти невидима във водата. Всяка лодка на Гусман беше оборудвана с две различни мрежести чергила: едното за открития океан, а другото за тресавищата в джунглата. Лодките превозваха достатъчно гориво, за да разполагат с радиус на действие от осемстотин километра. Идващата към тях зави остро, вдигайки вълна от пръски, и рязко спря до ниския корпус на подводницата. Зад картечницата на носа нямаше никого. В лодката имаше само един човек. Стоеше до румпела и беше в униформа. Камуфлажна, от стандартния модел за джунглата. Панталоните спретнато бяха напъхани в кубинките, на кръста висеше пистолет в кобур, пристегнат от платнен колан. Единственото, което се набиваше в очи, беше кървавочервената барета — знак, че човекът е офицер от армията на Анхел Гусман, или както ги наричаха в американската Агенция за борба срещу наркотиците: анхелисти.

— Време е да вървя — каза Аркади. Рамирес кимна. — Свали я на дъното и стой там. Ако сеньор Гусман не реши да ме свари в казана за закуска или да ми изтръгне сърцето като приношение за някой от неговите богове, трябва да се върна към свечеряване. Сложи свещ на прозореца.

— Ще бъде направено, капитане — отговори Рамирес с безизразно лице. — Обаче се страхувам, че прозорецът ще се запоти.

— Рико, такъв си ми майтапчия. Същински Били Кристъл — ухили се Аркади Крус, който беше почитател както на „Градски тарикати“, така и на „Принцесата булка“ 14 14 Американски комедийни филми. — Б.пр. .

— Джери Зайнфелд — подхвърли Рамирес, горд собственик на комплекта дискове от деветте сезона, внесени контрабандно от Китай.

Крус махна за довиждане на своя приятел, спусна се от мостика в кулата, отвори водонепроницаемия люк и излезе на набраздените дъски върху леко полегатата палуба. Затвори вратата, прекоси палубата и се спусна в надуваемата лодка, сядайки на седалката в задната част. Няколко секунди по-късно двата огромни двигателя се събудиха с рев за живот, лодката се завъртя на сто и осемдесет градуса и изчезна в далечината под първите лъчи на вече издигащото от изток слънце, което започна да разбужда безкрайния син океан.

Докато Брайни Хансон насочваше „Еспаньола“ навън от пристанище Насау покрай Монтагю Бийч, а след това обърна големия влекач по посока на Хановер Саунд, останалата част от екипажа се събра в главния салон.

— Какво точно представлява Бимини Роуд? — попита Ели Санторо. Днес бе настроен на вълна Джони Деп, защото носеше разнищени срязани джинси, черна тениска с череп и кости, а на главата си беше вързал цветна кърпа. Естествено, не беше забравил и кожената превръзка на окото. Беше го изгубил по време на произшествие с барбекю, докато служеше в американския военноморски флот в Гуам. Увреденото зрение го лиши от кариера и бъдеще. Но вместо да седне зад някое бюро във флота, той предпочете да започне живот на морски бараба и попадна при Брайни Хансон като първи помощник на старата „Батавия Куин“. Ръждясалият корпус на търговския кораб беше потънал по средата на един тайфун в Китайско море и когато нещата се поуспокоиха, а Били и Фин решиха да поемат риска да търсят съкровища, той и Брайни бяха първите, които подписаха моряшки договори.