Пол Кристофер - Златото на Кортес

Поатие някак си успя да ги измъкне от ада на сутрешното задръстване покрай банките и магазините за сувенири, които бяха подредени в шпалир от двете страни на Бей стрийт, покрай административните сгради и потъналата в размисъл злокобна статуя на кралица Виктория и най-накрая пое надолу покрай търговските докове и складове, които лежаха в подножието на Армстронг стрийт точно преди моста за Атлантис. В обратната посока на Бей стрийт при кея „Принц Джордж“, където акостираха големите туристически кораби, имаше пазар за всичко, като почнеш от препарирани глави на баракуди, полирани раковини и сламени шапки до полуголи мъже, които с един замах на своето мачете ще ви отворят пресен кокосов орех, и дванайсетгодишни момиченца, готови да ви сплетат косата на плитки за по два долара парчето.

На кея „Армстронг“ бяха пришвартовани стар противопожарен кораб, няколко траулера и баржи за минерална вода от Маями и две отчаяни екскурзионни корабчета от петдесетте години с лющеща се боя и палуби от тиково дърво, напълно побелели след половин век излагане на солта и слънцето.

Освен тях там беше и „Еспаньола“. Бяха спорили за името със седмици, като бяха изпробвали всичко от „Златният бръмбар“ до „Разсънване“ и всяко друго име на кораб от литературата помежду им, като се почне от „Вещицата от Аендор“ и се стигне до „Орка“ от „Челюсти“. Накрая единственото, за което успяха да се споразумеят, беше „Еспаньола“, името на кораба, отвел Джим Хоукинс и Дългия Джон Силвър на „Острова на съкровищата“, макар че според Били племенникът на Робърт Луис Стивънсън едностранчиво беше заповядал на чичо си да не вмъква никакви момичета в историята. Това леко дразнеше Фин.

Корабът беше много по-стар от Били и Фин. Построен през 1962 г. в Холандия от „Дж. Т. Смит & Синове“ за британски клиент, той първоначално бил кръстен „М. В. Северн“. „Еспаньола“ беше 53-метров влекач, способен да плава в открито море, който бе прекарал първите си години във влачене на петролни платформи из Северно море. Оттогава беше продаван няколко пъти, но от пристанището за скрап го спаси техният адвокат и младши съдружник Гуидо Дерлаген, консервативният амстердамец, който беше зарязал бюрократизма, и сега вършеше цялата им юридическа работа. Облечен в пищни тропически ризи „Томи Бахамас“, той по цял дене се печеше на палубата пред мостика. Гуидо, който управляваше невероятното богатство, което Фин и Били бяха открили в наследената от тях древна къща край канала Херенграхт, взе на добра цена трийсет и осем годишния влекач. След осемнайсет месеца в Шелдпорт във Флушинг корабът беше прероден в мореходна изследователска яхта, с която новите й собственици можеха да обиколят света. Двата й внушителни дизела поддържаха крейсерска скорост от дванайсет възела при всякакво време, което можеше да ги връхлети. Единственият проблем беше, че те никога не причиняваха някакво затруднение на Рън-Рън Максевъни, техния инженер, мелез между шотландец и китайка, което го правеше още по-чудат от обичайното. От някогашния екипаж на старата „Батавия Куин“, ръждясалия товарен кораб, който преди две години изгубиха при един тайфун в Китайско море, бяха останали само Максевъни, Брайни Хансон, капитанът и Ели Санторо, трийсетгодишният бивш първи офицер от военноморския флот на САЩ, който носеше превръзка на едното око. В резултат на това „Еспаньола“ беше оборудвана с всички възможни автоматизирани системи, за които човек би могъл да си помисли, и при нормални обстоятелства беше лесна за управление. С добавката на Лойд Терко, техен стар приятел от Бахамите, като готвач и опитен моряк, екипажът от седем души беше пълен.

— Отново у дома, отново у дома — пропя Сидни, докато тойотата спираше със скърцане на кея. До тях лежеше „Еспаньола“ със своя черен корпус, а надстройките й се извисяваха ослепително бели над главите им. От склада наблизо се носеше вонята на гниещи плодове. Пристанището миришеше на нафта и мъртва риба. Човек още можеше да прочете върху покрива на склада буквите на изписания с боя и избелял почти до неузнаваемост лозунг, използван някога от Агенцията по туризма: „По-добре на Бахамите“.

Фин и Били слязоха от таксито и се протегнаха. Под една импровизирана тента над главната палуба Гуидо весело им замаха за добре дошли. Почернялата му от слънцето плешива глава беше покрита с широкопола „Шейди Брейди“ шапка от сплетени палмови нишки. В добавка носеше широка риза с цветни мотиви.