Пол Кристофер - Златото на Кортес

Връзката между Ноубъл младши и наркобарон като Анхел Гусман поведе аналитичния интелект на Макс Кеслер по няколко интригуващи магистрали, изискващи по-голямо внимание, особено ако, както бе предположил, синът действаше от името на бащата. По подобие на лепенките върху езиците на бравите в хотел „Вашингтон“, които доведоха до оставката на Никсън 11 11 На 17.06.1972 пазач в комплекса „Уотъргейт“ забелязва лепенка върху езика на една врата. Маха я, но след известно време вратата отново е обработена срещу заключване. Той вика полицията и тя арестува 5 души в главната квартира на Демократическата партия, след което избухва скандалът „Уотъргейт“. — Б.пр. , Макс можеше да различи върха на айсберг, щом го види.

В семплата си кухня Пиер Жумер наля кафе и извади голяма чиния с малки кейкчета, а след това седна при Фин и Били.

— Още не съм убеден във важността на кодекса — каза Били.

— Като оставим настрана истинската му стойност като исторически документ, Кортесовият кодекс бил доказателство за неговото предателство. Кортес криел голямо богатство от крал Карлос. По онова време короната получавала една пета от оплячкосаното от всяка експедиция в Новия свят. По това време Кортес вече е толкова могъщ, че единственият начин да се справят с него бил Инквизицията да го отлъчи от Църквата. В такъв случай всичките му земи и богатства щели да бъдат конфискувани от Църквата, която от своя страна щяла да предаде уговорения предварително дял на короната. Същото направиха нацистите с евреите през трийсетте години, както и Рузвелт с интернираните японци след Пърл Харбър. Одобрена от правителството кражба, извършена чисто и спретнато по действащите тогава закони.

— Следвай парите — промърмори Фин.

— За историк това е мъдро решение — кимна Жумер, отпи от кафето и запали поредната от миризливите си цигари.

— Защо някой ще се интересува сега от кодекса? — попита Фин.

— Защото представлява карта на съкровище, естествено — усмихна се книжарят. — Вие самата сте доказателство за този интерес.

— Не мога да повярвам в това — възрази Фин. — Вие и вашият брат Керцнер не сте висели наоколо, разчитайки на случайността, че някой ще дойде да търси петстотингодишно парче пергамент.

— Всъщност става дума за дървесна кора — кротко подхвърли книжарят.

— Нарича се аматъл. Произвеждали са я от смокиново дърво, обикновено са използвали Ficus padifolia — отговори тя със същия кротък тон. — Както вече съм казвала, обучението в държавната образователна система на Охайо съвсем не е лошо.

— Точка за вас — каза Жумер и се засмя. — Извинете ме.

— Приемам извинението — кимна Фин, — но още не сте отговорили на въпроса ми.

— Tue-mouches — отговори Жумер на френски.

— Мухоловка — преведе Били.

— Не разбирам — поклати Фин глава.

— Примамка — обясни възрастният човек. — Известен ни е интересът на Черните рицари към подобни неща. Колкото повече знаем за тяхната дейност, толкова по-добре.

— Предупреден значи въоръжен — изтърси Били.

— Нещо такова.

— Дойде ли някой от Черните рицари да души наоколо? — попита Фин.

— Да речем, че вие не сте сами в проявата си на интерес — отговори уклончиво възрастният човек.

— В устата ви това звучи като някакво опасно предприятие — подхвърли Били.

— Да — съгласи се Жумер, — Черните рицари са известни с донякъде крайните си методи.

— Значи ни предупреждавате да се откажем?

— Не, просто ви осведомявам за действителното положение. Черните рицари са на мнение, че сам Бог им е дал разрешение. — Той погледна към Фин и се усмихна. — Или Богинята. Така че всичко, което правят, може да бъде оправдано. Инквизицията не може да сбърка, след като всъщност е съдник кое е правилното. Един вид продължение на непогрешимостта на папата. Колко удобно.

— Знаете ли къде е потънал „Сан Антон“? — попита направо Фин. — Искам да знам за какво е цялата тази тревога.

— Така да бъде — кимна възрастният книжар. — Според всички преценки е потънал пред Кий Уест при Кайо Хуесо, както е бил известен тогава, или Острова на костите. Всъщност много е вероятно да е успял да обърне и известно време да плава пред урагана, преди да потъне.

— И къде е това?

— Пред северния нос на острови Бимини, на около петдесет мили от Маями. — Той се усмихна, но този път изражението му не беше любезно. — По стечение на обстоятелствата на по-малко от километър от Бимини Роуд.