Пол Кристофер - Златото на Кортес

— Помислихме, че може да ни помогнете.

— Защо да го правя?

— Тъй като и Черните рицари също се опитват да научат.

— А — възкликна отново книжарят, — злодеите на Ватикана. Големият сатана за писачите на трилъри.

— Смятате, че са измислица?

— Не, разбира се, че не. Те са достатъчно истински, но нямат нищо общо със Светия престол. Не съществува страховит заговор, в който бели свещеници пазят тайните на новото хилядолетие чрез съобщения, оставяни по парижките улици или зад стари картини. Единственото нещо, което се оставя на парижките улици, е използвана дъвка. Всичко е такова, каквото винаги е било. Отново става дума за пари. Инквизицията е създадена заради алчността и жаждата за власт.

— Ще ни помогнете ли? — попита Фин направо.

— Разбира се — отговори Жумер и вдигна рамене. — Защо не?

— Стана твърде лесно — отбеляза Фин. — Защо е това внезапно доверие?

— Керцнер ви е казал, че ще дойдем — обади се Били, който внезапно се беше сетил. — Обадил се е, за да ви предупреди.

— Естествено. Описа госпожица Райън много точно.

Възрастният мъж с труд се изправи на крака, като пазеше равновесие с двата си бастуна.

— Обърнете табелката, сложете резето и пуснете щорите — нареди той на Били. На обратната страна на „Отворено“ пишеше „Неспокоен стомах“.

— Това се отнася за множество състояния и много рядко предизвиква въпроси — обясни Жумер. Той излезе иззад тезгяха и тръгна към рафтовете с книги. — Последвайте ме, моля. Отзад имам още помещения и мога да ви предложа по чаша кафе, ако искате.

Макс Кеслер седеше в скривалището на Джак Кенеди и проверяваше досието, което беше събрал за Харисън Ноубъл и неговия баща. Беше се получило интересно четиво.

Компанията „Ноубъл Фармасютикълс“ беше започнала като семейно предприятие преди повече от сто години с контрабанда на всякакви патентовани лекарства, но се специализирала и в пенкилери, хапчета, пудри и известен брой тоници, съдържащи деривати на опиума, както и една много популярна отвара срещу изтощение, свързано с повтарящи се преживявания. Напитката беше известна като „Тоника на лейди Хелън“ и съдържаше яка доза хероин. С течение на годините „Ноубъл Фармасютикълс“ увеличи богатството си и започна да разширява дейността си в областта на разнообразни, купувани извън борсата продукти. Продължи обаче и търговията с най-различни патентовани лекарства и разбира се, продукта флагман, известен като „Микстурата на Ноубъл“, пенкилер, който се продаваше чак до началото на петдесетте години.

През 1960 г. патриархът на семейството Конрад Ноубъл умря и работата пое Джеймс Джонас Ноубъл. Първата му работа бе да смени имената на всички фирмени продукти. Така „Микстурата на Ноубъл“ се превърна в „Номикс“, „Тоникът за коса на Грейди“ стана „Бриламин“, „Хапчетата за черен дроб на Ноубъл“ се преименуваха на „Хепарин“. Под ръководството на Джеймс Ноубъл фирмата постепенно спря производството на старите лъжливи лекове и започна да прави генерични лекарства, които се продаваха само с рецепта. През това време внимателно наблюдаваше растежа на антидепресантите и лекарствата против психически разстройства на основата на непрекъснато увеличаващия се брой заболявания, включвани в Диагностичния и статистически справочник на психическите разстройства, наричан обикновено ДССПР. В неговото четвърто издание плахостта се беше превърнала в Социално тревожно разстройство, или СТР.

Всеки път щом поредният ДССПР споменеше някое ново заболяване, Ноубъл намираше лекарство за него или приспособяваше нечие друго. „Прозак“ и „Паксил“ се превръщаха в „Данекс“, „Золофт“ в „Антипан“, а „Галекса“ стана „Цитолофт“. Лекарствата под различни имена изкарваха милиони. През 2000 г. „Ноубъл Фармасютикълс“ вече беше осмата по големина фармацевтична компания в света, а нейният девиз „Ние усещаме вашата болка“ бе усвоен от „Късното шоу“ на Дейвид Летърман и пародирано редовно в „Събота вечер на живо“. Адвокатите на лекарствения гигант, които нямаха чувство за хумор, увериха Джеймс Ноубъл, че има основания да заведе дело, но главният изпълнителен директор им каза да не се правят на идиоти, тъй като това е безплатна реклама, и то в огромен мащаб.

Харисън Ноубъл, единственият син на Джеймс Ноубъл, беше само негово бледо копие и някои от клюкарските вестници твърдяха, че единственото, което е наследил от баща си, е квадратната брадичка и слабостта му към блондинките. Студент в Йейл и член на „Череп и кости“ 10 10 Тайно общество в Йейл, основано през 1831 г. — Б.пр. единствено заради своя баща, Харисън Ноубъл нямаше някакви особени интереси, освен да харчи парите от попечителския си фонд. Другата му страст беше да провери с колко дебютантки може да преспи, преди да си легне с дъщерята на президента на Съединените щати и да успее да я забремени. Потушаването на скандала с бременността и нейното прекъсване доведе до ултиматума на баща му да направи нещо от себе си, което от своя страна предизвика създаването на „Ноубъл Венчърс“, привидно океанографска фондация, финансирана от „Ноубъл Фармасютикълс“, но всъщност целта беше да се предостави подходяща форма на няколко необмислени експедиции за търсене на съкровища, както и да се оправдае пристрастието на Харисън Ноубъл към гмуркането с акваланг и прехвърлянето му от остров на остров из Карибите. Цялото начинание отговаряше и на желанието на бащата да държи сина си извън политически опасните спални.