Мелани Раабе - Истината

— Не — казвам.

Жената отново преглъща една въздишка.

— Така, както стоят нещата, не смятам за добра идеята да останете тук и двамата — казва тя.

— Тогава вземете със себе си този мъж! — заявявам аз.

— Моля ви, проявете разум… — започва Барбара Петри, но не зная дали го казва на мен, на Непознатия или на двама ни, защото преставам изобщо да я слушам.

Време е да извадя своя жокер.

— Искам да видя бенката — казвам аз.

Главата на Петри се завърта рязко към мен.

— Каква бенка?

— Моят мъж има на гърдите си ярко изразена бенка — казвам аз.

Сега вече го пипнах.

Барбара Петри, изглежда, не знае какво трябва да се направи.

— Не зная — казва тя, обърната към фалшивия Филип. — Вие бихте ли евентуално…

— Слушайте, наистина започва да ми писва — сопва се насреща й Непознатия. — Няма да се събличам пред вас.

Тъмните му очи хвърлят искри към нея.

— Извинете — казва Петри. — Не исках да ви засегна. Просто ми се видя несложна възможност да докажете на жена ви, че…

— Днес за първи път стъпих на родна земя, от седем години — сопва й се Непознатият. — Почти четиридесет и осем часа съм на крака. Уморен съм като куче.

Той почти крещи, цялата му глава е почервеняла.

— Дамите дано да не ми придирят, че в момента не ми е до стриптийз.

Барбара Петри е пребледняла. Изглежда за първи път не се чувства добре. Накрая промърморва някакво извинение.

По дяволите.

Няколко секунди никой от нас не казва нищо.

Мисли, Сара!

— Ще ви изпратя до вратата — казва Непознатия.

Барбара Петри изглежда неуверена, не знае какво да прави.

Мисли, Сара, мисли!

Виждам как Барбара Петри се обръща, за да си тръгне, и в този миг ме пронизва. Разбира се!

— Искам генетичен тест!

Триумфиращо установявам, че измамникът ме зяпва с отворена уста.

— Генетични тестове могат да се правят само доброволно — отговаря Барбара Петри.

Поглеждам Непознатия. Той ми отвръща, гледа ме дълго, цяла вечност, две, три.

— Съгласен съм — казва най-после.

Филип Петерсен е роден на 27 януари 1976 година в Хамбург.

Сара Петерсен, по баща Вагнер, се появява на бял свят на 4 април 1978 година в Кьолн.

Лео Петерсен, единственото дете на двамата, се ражда на 28 август 2006 година.

Констанца, майката на Филип, има рожден ден на 18 май. Бащата на Филип Петерсен, който също се е казвал Филип, е роден на 11 ноември, умира на Бъдни вечер през 2002 година.

Сара Вагнер и Филип Петерсен се запознават на един 2 август.

На 27 януари се пада не само рожденият ден на Моцарт, но също така и освобождението на Аушвиц.

На 4 април 1968 година, тоест точно на този ден, десет години преди да се роди Сара, в Мемфис е застрелян Мартин Лутър Кинг.

Лео Петерсен има рожден ден на същата дата, на която е роден Гьоте.

Винаги съм бил добър с датите. Естествено, знам и датата на сватбата — 11 април. Не че я бях забравил одеве. Просто не исках да изглеждам пред Барбара Петри така, сякаш съм назубрил наизуст тези дати, това е всичко.

Корабът се люшка пред очите ми. Движи се в някакво безкрайно клатушкане напред и назад, напред и назад върху черно-белите щрихи на вълните. Става ми лошо, като в безтегловност, сякаш се намирам в орехова черупка насред морето, завива ми се свят, извръщам поглед. Светлината, която пада отвън, се е променила, станала е по-топла, не толкова заслепяващо ярка, напомня ми, че скоро ще се свечери.

Не, невъзможно е да прекарам нощта под един покрив с този мъж!

Седя в моето кресло за четене, придърпала крака към тялото си, и се опитвам да се успокоя. Мислите ми отново и отново се връщат към Непознатия, който и сега е някъде из къщата, и към Барбара Петри.

Бях сащисана, когато измамникът се съгласи за ДНК тест. Нямах идея как да реагирам на това. Сигурно съм изглеждала ужасена, изгубих контрол над лицето си. Високомерната усмивка на Непознатия. Повдигнатите вежди на Барбара Петри, която вече ме наблюдаваше с неприкрито недоверие. В един миг ситуацията се бе преобърнала. Ако в началото Петри изглеждаше поне склонна да приеме възможността аз да съм правата, то сега съгласието на Непознатия за генетичен тест промени всичко. Аз загубих. Прииска ми се да съборя масата, толкова огорчена и разочарована бях, но естествено, се овладях. Някак си успях да кажа нещо, вече не знам какво. Мозъкът ми се въртеше единствено около въпроса: Как е възможно той да се съгласи?

Като по даден знак Барбара Петри и Непознатия тръгнаха към входната врата, аз реагирах бавно, за миг тялото отказа да ме слуша и така не ми остана друго, освен да побързам подир тях в моята собствена къща. А после чух как той го каза. Гласът му тих като поверително шептене: