Има три спални и баня с тоалетна на горния етаж, плюс малко таванско помещение, до което се стига по дърпаща се стълба. Мирише на прясна боя, което е добре. Новото е хубаво нещо. Няма шанс нещо мъртво и сантиментално да се е закачило там. Тибалт се завърта в банята и после влиза в една от спалните. Заглежда се в гардероба, чиито шкафчетата висят отворени, и хвърля презрителен поглед на незастланото легло. После сяда и започва да чисти предните си лапи.
— Тук няма нищо. Да си внесем нещата и да я запечатаме.
При споменаването на физически труд мързеливият котарак обръща глава и ръмжи по мой адрес, зелените му светлоотразяващи очи са кръгли като стенни часовници. Пренебрегвам го и се пресягам към надигащата се вратичка на таванското помещение.
— Ау!
Поглеждам надолу. Тибалт се е покачил по мен като по дърво. Сграбчвам го с две ръце за гърба, а той впива четири комплекта нокти в кожата ми. И мърка, скапаното животно.
— Просто си играе, миличък — казва майка ми и внимателно освобождава дрехите ми от всяка лапа. — Ще го сложа обратно в клетката и ще го оставя в една от спалните, докато внесем кашоните. А ти защо не потърсиш тоалетната му в ремаркето?
— Супер — казвам саркастично.
Но все пак уреждам котката с храна, вода и котешка тоалетна в новата спалня на майка ми, преди да пренесем останалите ни вещи в къщата. Отнема ни само два часа. Ние сме експерти в това. Но все пак слънцето вече залязва, когато майка ми привършва с вещерските си занимания в кухнята: вари масла и билки, за да намаже вратите и прозорците, с което фактически поставя преграда пред всичко, което не е било вътре, като пристигнахме. Не знам дали работи, но не мога сто процента да кажа и че не работи. Винаги сме били в безопасност в домовете си. Със сигурност знам обаче, че ще смърди на сандалово дърво и розмарин.
След като къщата е запечатана, паля малък огън в задния двор и с майка ми изгаряме всяка намерена джунджурийка, която може да е имала някакво значение за предишните обитатели: огърлица от лилави мъниста, оставена в едно чекмедже, няколко ръчно ушити кухненски ръкавици и дори една кибритена кутийка, която изглежда твърде запазена. Не искаме някакви призраци да се връщат за нещо забравено. Майка ми натиска с мокър палец челото ми. Усещам мирис на розмарин и сладникаво масло.
— Мамо.
— Знаеш правилата. Всяка нощ през първите три дни.
Тя се усмихва и в светлината от огъня кестенявата й коса изглежда като жарава.
— Ще те пази.
— Ще ми предизвика акне — протестирам аз, но не посягам да се избърша. — Започвам училище след две седмици.
Тя не казва нищо. Само се взира в омазания си с билки палец, сякаш всеки момент ще го притисне между собствените си очи. Но после премигва и го бърше в крачола на дънките си.
Градът мирише на смог и на неща, които гният през лятото. По-голямо свърталище на духове е, отколкото си мислех, цял слой кипи под рохкавата пръст: шепот зад смеха на хората или необяснимо движение, което засичаш с крайчеца на окото. Повечето са безобидни — малки тъжни студени петна или тихи стенания в тъмното. Размазани бели сенки, които се появяват само на полароидни снимки. Нямам работа с тях.
Но там някъде има нещо, което ме вълнува дълбоко. Някъде там е това, за което дойдох, това, което е достатъчно силно да изстиска живеца от дишащи гърла. Пак си мисля за нея. Анна. Анна в рокля от кръв. Чудя се какви ли трикове ще се опита да ми приложи. Чудя се дали ще е умна. Дали ще се рее из въздуха? Дали ще се смее, или ще пищи?
Как ще се опита да ме убие?
Какво предпочиташ да бъдеш: троянец или тигър?
Майка ми задава този въпрос, наведена над тигана, докато прави палачинки от царевично брашно. Това е последният ден, в който мога да се запиша в гимназия; учебните занятия започват утре. Знам, че тя искаше да го свършим по-рано, но беше заета да се сприятелява с няколко търговци в централните части на града, с цел да ги накара да рекламират бизнеса й с предсказване на бъдещето и да види дали биха продавали окултните й стоки. Явно някакъв производител на свещи, който живее малко извън града, се е съгласил да ползва някаква смес от масла за направата на продукта си, нещо като свещ и молитва за здраве две в едно. Ще ги продават в магазините из града, а майка ми ще ги доставя по пощата за поръчки по телефона.
— Това пък що за въпрос е? Имаме ли сладко?
— Има от ягоди и нещо, наречено „Саскатуун“, което изглежда като от боровинки.
Читать дальше