Кендари Блейк - Анна в рокля от кръв

— Анна Корлов. Убита през 1958 г.

— От кого?

— Никой не знае.

— Как?

— И това никой не знае май.

Започваше да ми звучи като фалшива следа. Винаги има полицейски хроники, винаги има разследване. Всяка пролята капка кръв оставя след себе си тонове бумащина, папки — да те замерям от тук до Орегон. А и начинът, по който Руди се насилваше да произнася фразата „никой не знае“ със злокобен глас, започваше да ми лази по нервите.

— А ти откъде знаеш тогава? — попитах го.

— Много хора знаят — отговори той. — Това е най-популярната страшна история в Тъндър Бей.

— Страшните истории обикновено се оказват точно това: истории. Защо ми губиш времето?

Пресегнах се към листчето, готов да го смачкам в юмрука си. Но не го направих. Не знам защо бях толкова скептичен. Хората винаги знаят кога едно място е обладано. Понякога много хора знаят. Но нищо не правят по въпроса. Нищо не казват. Вместо това гледат да стоят надалече от такива места и цъкат с език, когато някой непросветен глупак падне в паяжината. Така им е по-лесно. Така могат да си живеят на светло.

— Анна не е от този тип страшни истории — настоя Маргаритката. — Ако разпиташ из града, никой няма да ти каже нищо за нея, освен ако не питаш на правилните места. Тя не е туристическа атракция. Но ако отидеш на някое пижамено парти на тийнейджърки, гарантирам ти, че ще си разказват историята на Анна в полунощ.

— Понеже постоянно ходя по пижамени партита — въздъхвам аз.

Разбира се, предполагам, че Маргаритката е ходел, като е бил на тези години.

— Кажи ми какво знаеш.

— Била е на шестнайсет, когато е умряла. Била е дъщеря на емигранти от Финландия. Баща й е починал рано, от някаква болест май, а майка й държала нещо като частно общежитие в центъра на града. Анна била на път към абитуриентския си бал, когато я убили. Някой прерязал гърлото й, но това е меко казано. Почти отрязал главата й. Казват, че била облечена в бяла рокля за бала и като я открили, цялата дреха била станала червена. Затова я наричат Анна в рокля от кръв.

— Анна в рокля от кръв — повтарям меко.

— Някои хора казват, че го е направил един от наемателите в общежитието на майка й. Някой перверзник, който я загледал и харесал това, което вижда, проследил я и я хвърлил в канавката да й изтече кръвта. Други казват, че е бил кавалерът й или някое ревниво гадже.

Поемам дълбоко въздух, за да изляза от транса си. Лоша работа, но то винаги е така, а това дори не е най-гадният случай, който съм чувал. Хауърд Соубърг, фермер в централната част на Айова, избил цялото си семейство с лозарските си ножици, като ръгал и кълцал, както му падне. Семейството се състояло от съпругата му, двамата му синове, новородено и възрастната му майка. Ето това е едно от най-гадните неща, които съм чувал. Бях разочарован, като отидох в Айова — открих, че призракът на Хауърд Соубърг явно не е бил достатъчно разкаян, че да се задържи на тоя свят. Странното е, че обикновено жертвите стават злодеи след смъртта си. Истински злите продължават напред или горят в ада, или стават на пепел, или се прераждат в мухи-лайнарки. Изхабяват бесовете си, докато са живи.

Маргаритката продължаваше да ми разказва легендата за Анна. Гласът му ставаше все по-тих и задъхан от вълнение. Не можех да преценя дали да се смея, или да се дразня.

— Добре, и какво прави тя сега?

Той млъкна.

— До момента е убила двадесет и седем тийнейджъри… поне това е бройката, която знам.

Двадесет и седем тийнейджъри за половин век. Пак започна да ми звучи като детска приказка — или това, или ставаше дума за най-странното прикритие за жив сериен убиец в историята. Никой не може да убие двадесет и седем тийнейджъри и да се измъкне, без да го преследват тълпи от селяни с факли и вили към някой замък. Дори и призрак не може.

— Двадесет и седем местни хлапета? Бъзикаш ли ме? Не просто бездомници или бегълци?

— Ами…

— Ами, какво? Някой ти е скроил номер, Бристол.

Усещах горчивина в гърлото си. Не знам защо. И какво, ако следата е фалшива? Имаше още петнадесет призраци, които ме чакаха в торбата. Един от тях в Колорадо, тип Гризли Адаме 4 4 Джон „Гризли“ Адаме — известен планинец от Калифорния, живял през XIX век. Опитомявал мечки гризли и други животни за цирка. Станал герой на филм и сериал през 70-те години на XX век. — Б.пр. , убиваше ловци по цялата планина. Ето това звучеше забавно.

— Така и не открили нито едно от телата — каза Маргаритката, мъчейки се да обясни. — Сигурно са решили, че хлапетата са избягали от къщи или са били отвлечени. Само другите на тяхната възраст знаели нещо за Анна, но никой нищо не казвал, разбира се. Знаеш как е.