Томас Энгер - Фантомна болка

Банята мирише на плесен. В шкафа над мивката има само паста за зъби, пяна за бръснене, няколко лосиона и конец за зъби. Хенинг поглежда към коша за пране и вижда тениска, опръскана с кръв. „Кръвта на Ивер?“ — пита се той. Изкушава се да вземе тениската, но вместо това я снима.

Рязко се обръща, когато от стълбището се чува затръшване на врата. Входната врата на сградата. Хенинг хуква към коридора и излиза от апартамента, движейки се напълно безшумно. Стъпките приближават. Оглежда се за друг изход. Шумът от долния етаж става все по-силен. Изхлузва обувките си и безшумно се изкачва по стъпалата до четвъртия, а след това и до петия етаж. Обляга се на стената, дишайки тежко. Стъпките спират. Хенинг не може да бъде сигурен, но му се струва, че някой стои пред апартамента на Холте. Може би все пак не е отишъл във фитнеса?

Дрънкане на ключове. Хенинг чува как един от тях е вкаран в ключалката и завъртян. Но вратата не се отваря. Сякаш ключът е заседнал вътре.

Някой изръмжава, но Хенинг не разпознава гласа. Вратата най-накрая се отваря, след което се затръшва. Хенинг се възползва от шанса. Не губи време с обувките си, а хуква надолу по стълбите по чорапи. Хлъзва се и едва не полита надолу. Хваща се за перилото, за да не падне. Едва когато стига фоайето, спира да си поеме дъх. Бързо поглежда нагоре.

Не вижда никого.

Светлина. Това светлина ли е?

Точки в далечината. Черни точки, които танцуват нагоре-надолу. Нещо иззвънява. Пулсиращ звук, който се приближава. Очите му се отварят. Да, това е светлина. Появява се нещо бяло. Постепенно всичко идва на фокус, но той не разпознава нищо. Къде се намира?

На тавана жужи вентилатор. Усеща движение до себе си. Опитва да се обърне натам, но това се оказва невъзможно. След малко вижда ярко, усмихнато лице, надвесено над него.

— Здравейте, Ивер. Радвам се, че се върнахте при нас.

Железните пръсти около врата му. Тежките юмруци, летящи към лицето му. Не е успял да избегне нито един от тях. По дяволите!

— Казвам се Мария.

— Здравей, Мария.

Гласът му звучи странно. Сякаш принадлежи на някой друг.

— Ще кажа на доктора, че сте буден, и той ще дойде да ви прегледа.

Тя се отдалечава от него.

— Чакайте — казва той с ръждясал глас.

Мария се връща. Хубаво лице. Красива усмивка. Все още не може да помръдне.

— Парализиран ли съм?

Топла усмивка.

— О, не. Няма опасност от това. Гипсиран сте и имате превръзки, които известно време ще затрудняват движенията ви. Но ще се оправите.

Ивер потъва обратно в матрака.

— От кога съм тук?

— От петък.

— А днес е?

— Днес е неделя.

Ивер кимва предпазливо. Помни права коса, сресана назад и мъж с набола брада. Мъж, който говори шведски. Ресторант „Якоб Олс“. Вечеря. Есемес. За Хенинг. Мария отново се отдалечава, но Ивер я вика обратно.

— Да?

— Можете ли да ми направите една услуга?

Хенинг тъкмо излиза от блока на Петер Холте, когато телефонът му иззвънява.

— Да? — пита той с надежда в гласа.

— Ивер е буден — казва Нора.

— Така ли? — възкликва Хенинг. — Това е страхотно. Има ли… има ли някакви дълготрайни поражения?

— Не мисля.

— Казал ли е нещо?

— Не много.

— Докторите казаха ли нещо за травмите му?

— Не, в момента пътувам за болницата. Но… той иска и ти да дойдеш.

Хенинг спира.

— Казал е това?

— Да. Ти си бил… първият човек, за когото е попитал.

Хенинг чува разочарованието в гласа й, но точно сега не му се занимава с това.

— Ок, тръгвам веднага — отговаря той.

Хенинг научава, че след идването си в съзнание, Ивер е бил преместен от реанимацията в друго отделение. Той прекарва доста време, питайки хора от персонала къде точно се намира това отделение. Най-накрая открива правилната врата, но когато застава пред нея, започва да се колебае. Има чувството, че няма работа тук, сякаш влиза в нечия спалня, когато човекът все още е под завивките. Фактът, че Нора и Ивер спят заедно, не прави нещата по-лесни, но Хенинг се опитва да пренебрегне тази мисъл.

Чука на вратата, отваря я предпазливо и влиза. Нора седи на стол до леглото на Ивер. Пуска ръката му. Хенинг едва вижда очите на Ивер, защото лицето му е подуто. Устните му изглеждат тънки и сухи.

— Здравей — казва неловко Хенинг.

— Здрасти — отговарят Нора и Ивер в един глас.

— Как си? — пита го Хенинг.

— Добре, струва ми се. Или поне не много зле.

Гласът на Ивер е бавен и немощен. Устните му се извиват в тънка, измъчена усмивка. Хенинг се оглежда за свободен стол, но не вижда такъв. Очите му се спират на ваза, пълна със свежи цветя на масата.