Томас Энгер - Фантомна болка

Хенинг се обръща към часовника на нощното шкафче. Още няма десет и половина вечерта. Главоболието, което го е принудило да си легне преди час и половина, продължава да го измъчва. Хенинг разтрива слепоочията си и отива в кухнята, където изважда последното кенче кола от хладилника. Връща се в дневната и маха дрехите и вестниците от дивана, след което сяда и отваря кенчето. Звукът на балончетата, издигащи се към повърхността, отново го приспива. Затваря очи, копнеейки за сън без снежинки.

— Колко още ще се бавите? Искам да се прибера вкъщи.

Гюнхилд Дукен се навежда над тезгяха и поглежда към мъжете. От тонколоните бумти песен на „Юке & Валентинерне“. Гайр Грьонинген лежи на пейката и опитва да повдигне 135-килограмовата щанга над главата си, пъшкайки. Пред огледалото зад него стои набит мъж, който държи ръката си над щангата, но не я докосва.

— Само още няколко повдигания — отговаря Петер Холте, без да изпуска щангата от очи.

Дукен се обръща и поглежда към часовника на стената. Той показва 22:45.

— Петък е, момчета. Петък вечер, за бога. Почти единадесет часа е. Нямате ли някаква друга работа?

Двамата мълчат.

— Хайде, постарай се малко — обажда се Пер Ула Хегелюн, който седи със скръстени ръце на края на пейката. Грьонинген почти е повдигнал щангата над главата си, но ръцете му треперят. Холте внимателно я хваща и му помага.

— Още едно — казва той. — Можеш да направиш още едно.

Грьонинген вдишва дълбоко, снижава щангата до гърдите си и после с мощен рев отново я изтласква нагоре. Мускулите му треперят, а Холте го оставя да извоюва всеки един милиметър от пътя на щангата до разклонената стойка. След това Грьонинген се изправя, клатейки глава. Почесва се по брадата и отмества косата от лицето си.

— Много добре — казва Хегелюн и кимва одобрително. Грьонинген му се мръщи.

— Не съм съгласен. Обикновено се справям много по-добре.

Хегелюн поглежда нервно към Холте, но единственото, което получава в замяна, е един кисел поглед. Холте разхлабва своя тренировъчен колан, изучавайки отражението си в огледалото. Обръсната му глава, като всичко останало в него, е с изкуствен загар, получен след десетки часове в солариум. Наглася черните си ръкавици и се любува на мускулите, издули белия му потник. Стяга се и гледа доволно как бицепсът му изпъква. След това вдига нагоре спортния си клин и тръгва към рецепцията, зад която отегчената Гюнхилд Дукен чете списание, подпряла главата си с ръка.

— Тази вечер ще правиш ли нещо? — пита Холте и спира пред нея. Гласът му е мек и изпълнен с надежда.

— Ще се прибера вкъщи — отговаря тя, без да вдига глава.

Холте кимва бавно, продължавайки да я гледа.

— Искаш ли компания?

— Не — отвръща без колебание тя.

Холте се намръщва.

— Имаш среща с някого?

— Не е твоя работа — отговаря Дукен.

След кратка пауза Холте се обръща към Грьонинген, който му кимва окуражително.

— Само ние сме — казва Холте. — Мога да заключа вместо теб, ако искаш.

Дукен затваря списанието.

— Защо не ми каза това по-рано? — тросва му се тя. — Или трябваше да чакаш до последния възможен момент?

— Но аз…

Сянка пада върху лицето на Холте и той забива поглед в краката си.

— Ок — въздъхва тя сърдито. — Знаеш къде са ключовете.

Дукен отива до закачалката и облича тънко черно яке.

Пуска мобилния си телефон в чантата си, която окачва на рамото си.

— Не се претоварвайте.

— Ще тренираме пак чак в неделя.

— Уау — казва тя саркастично. — Един почивен ден.

Холте се усмихва и я проследява с очи. Дукен се насочва към вратата, звънчето над нея иззвънява и тя изчезва в нощта. Холте почти незабележимо поклаща глава, след което отива зад тезгяха, спира музиката и вади диска — „And Justice for All“ 2 2 And Justice for All (англ.) — И справедливост за всички. — Б.пр. на Metallica, от едно чекмедже. Пуска осмата песен, „То Live is to Die“ 3 3 То live is to die (англ.) — Да живееш, означава да умреш. — Б.пр. , увеличава звука и превърта до средата на парчето.

— Все още нямаш късмет, а? — пита Хегелюн с усмивка, когато Холте се връща. Той го поглежда смръщено, но не отговаря. Вместо това пита кой е следващият.

— Хегис — отговаря Грьонинген и поглежда към Хегелюн.

— Да, мой ред е — отвръща Хегелюн весело, отива до щангата и сваля по петнадесет килограма от всяка страна. След това сяда на пейката и вдишва дълбоко няколко пъти, преди да легне. Хваща щангата и отново изпълва дробовете си с въздух. Холте застава зад него, докато Джеймс Хетфийлд пее: „Когато някой лъже, той убива част от света.“