Томас Энгер - Фантомна болка

— Как върви разследването на… на убийството на Туре?

— Бавно — отговаря Хенинг. — Мъжът, когото арестуваха, Йорян Мьонес, мълчи като риба. Но ченгетата откриха уличаващи доказателства в лаптопа му. Мьонес е проучвал един изключително смъртоносен невротоксин, наречен ватрахотоксин. Извлича се от една колумбийска жаба. Местните индианци топят върховете на стрелите си в нея. Наричат жабата „отровната жаба за стрели“. Само един екземпляр произвежда достатъчно отрова, за да убие между петдесет и сто човека.

— И Туре е бил отровен с този токсин?

— Институтът по обществено здраве все още проучва въпроса, но е много вероятно. Утре ще има статията за това във вестника. Сто микрограма от тази отрова са достатъчни, за да убият възрастен мъж. Нужно е само едно одраскване на кожата.

Нансен кимва замислено.

— Представи си, ако някога се появят в Норвегия.

— Имаш предвид жабите? Точно това е интересното — те не могат да произвеждат отровата си на друго място, освен в Андите, защото мравките и насекомите, с които се хранят, създават уникална химична среда, позволявайки на жабата да синтезира токсина.

— Мьонес е ходил в Южна Америка?

— Най-вероятно. Но държи устата си затворена. Поне засега.

— Това не е ли странно?

— Може би. Предполагам, че го прави, защото се надява, че уликите срещу него са косвени. Но истината е, че едва ли ще успее да се измъкне. Една рецепционистка, работеща в хотел близо до мястото, където бе открито тялото на Турлайф Бренден, ще свидетелства, че Мьонес се е представил за полицай. Освен това в една от хижите до хотела бяха открити бележките на Бренден, в които той подробно описва Мьонес и всичко, случило се преди смъртта на Туре, както и самото убийство. Всичко това в допълнение към жабешката отрова ще бъде достатъчно, за да бъде осъден.

„Има още две причини Мьонес да държи езика си зад зъбите“ — мисли си Хенинг. Първо, той знае, че хонорарът му за убийството на Пули го чака някъде, след като излежи присъдата си. Второ, може би се страхува, че ще му се случи това, което се е случило с Пули, дори и да не знае самоличността на работодателя си и да не може да свидетелства срещу него, дори да иска. Повечето поръчкови убийства се уреждат чрез тайни кодове и фалшиви имена.

Миризма на печено месо изпълва въздуха. След малко стигат чакълена пътека и тръгват по нея. Слънчевата светлина позлатява водата на езерото. В далечината виждат червен кану-каяк, който прорязва тъмносинята повърхност. Нансен и Хенинг сядат на една пейка с изглед към езерото.

— Искам да те попитам нещо — започва той. — Докато Туре беше в затвора, ти си го посещавала веднъж в седмицата. Спомняш ли си дали при някое от твоите посещения той е изглеждал… как да се изразя? По-напрегнат или изнервен от обикновено?

Тя се обръща към него.

— Настроението му се менеше, но не си спомням нещо специфично. Защо питаш?

— Защото…

Хенинг свежда глава и се сеща за Пиа Ньоклеби. Когато е говорил с нея няколко дни след ареста на Гюнхилд Дукен, той отново я е попитал дали са поискали списък с обажданията на Пули от затвора. Тя му е отговорила, че още не са го направили. А същият ден Кнут Улав Нордбьо от затвор „Осло“ му казва, че вече е твърде късно.

— Мисля, че Туре беше убит, защото знаеше кой стои зад пожара в апартамента ми — казва Хенинг. — Не мисля, че са го убили, защото се е свързал с мен, а защото е казал на някой друг, преди да се обади на мен.

— Защо би направил това?

— Не знам. Може би е смятал, че ще му бъде от полза?

— Как?

— Ако Туре е знаел кой е запалил пожара в апартамента ми, може би се е опитал да използва тази информация, за да окаже натиск върху виновника или върху хората, за които той работи. Хора, които се занимават със същите неща, с които се е занимавал Туре, преди да се оттегли от бизнеса. Може би се е надявал, че ще успее да ги принуди да му помогнат.

— Но това е изнудване — казва Нансен, клатейки глава. — Туре беше различен човек.

— Сигурна ли си в това, Вероника? Затворът може да бъде истински ад, особено ако си невинен. Мога да си представя отчаянието му — особено при положение, че обжалването му е било съвсем близо. И мога да си представя, че хората, отговорни за смъртта на сина ми, не са искали тази информация да бъде разкрита.

Нансен го поглежда, след което свежда глава.

— И сега никога няма да разберем каква е била тя — казва тя.

— Да — въздъхва Хенинг. — Предполагам, че си права.