Томас Энгер - Фантомна болка

— Ами боксът? Как е успяла да се докопа до него?

Хенинг се почесва по челото.

— Когато Туре Пули се отказал от събирането на дългове, той окачил бокса на стената в кабинета си като символ на своето пенсиониране. Всички, които познавали Туре, знаели това. Когато Пули поканил своите приятели от „Сила & респект“ в апартамента си, за да обсъдят какво да правят с Юке Брулениус, Дукен го откраднала. Нали дълги години си изкарвала прехраната с кражби.

Ивер кимва. Впечатлен е. Известно време двамата мълчат.

— Всъщност — казва Хенинг и става. — Не съм дошъл само за да си приказвам с инвалид като теб.

— Знаех си.

— Имам въпрос към теб. От Петер Холте.

Една седмица след ареста на Гюнхилд Дукен, Хенинг се среща с Вероника Нансен пред гара „Согнсван“. Тя го прегръща топло.

— Радвам се да те видя, Хенинг.

— И аз теб. Как си?

— Горе-долу. Ами ти? Чух, че си бил доста зает напоследък.

— Да, имаше много истории за разказване — отговаря той с усмивка.

Минават покрай Спортния център и се насочват надолу към езерото. Разминават се с жени, бутащи детски колички, и мъже, облечени в анцузи и тичащи за здраве.

— Не съм предполагала, че Петер ще се съгласи да говори с пресата — казва Нансен. — А още по-малко, че ще бъде толкова откровен и ще говори за това колко ужасно е да стоиш в ареста, мислейки си, че ще бъдеш осъден за нещо, което не си извършил, точно като най-добрия си приятел. Свърши страхотна работа, Хенинг.

— Благодаря — отговаря той и се изчервява. — Между другото, това не беше единственото нещо, което си призна.

Хенинг й казва как същият страх е накарал Холте да поеме отговорност за нападението над Ивер Гюнешен. Кент Хари Хансен бил бесен, когато се върнал в „Сила & респект“ след интервюто с Ивер. Холте влязъл в кабинета му и Хансен му разказал всичко. По-късно същата вечер, когато Ивер посетил „Асгард“, Холте го разпознал на вратата и решил да поеме нещата в свои ръце. Видял възможност да защити приятелите си и да се издигне в техните очи. Не възнамерявал да пребива Ивер толкова сериозно. Просто не знаел кога да спре.

— Звучи ми точно като Петер — казва Нансен. — Какво ще се случи с него?

— Не съм сигурен. Попитах Ивер дали няма да е по-добре да не предявява обвинения и той ми каза, че ще си помисли. Но Холте може да бъде подведен под отговорност, независимо от решението на Ивер.

Нансен кимва и взима ръката му в своята. Завиват по една широка пътека. Хенинг изритва една шишарка, която изхвърча напред, подскачайки. Мъж в анцуг притичва покрай тях, дишайки тежко.

— Чух, че си разгадал целия случай заради някаква тениска?

Хенинг се смее.

— Развален телефон. Наистина видях една тениска в апартамента на Холте и предположих, че е на Гюнхилд. Оказа се, че пералнята й се развалила и Холте й предложил да използва неговата.

— Горкият. Сигурно се е надявал, че отново ще се съберат.

— Да. Убеден съм, че точно това си е помислил, когато Гюнхилд дошла в апартамента му след убийството на Роберт ван Дерксен. Но истинската причина за това била друга — трябвало да върне пистолета и обувките, които използвала, за да го натопи. Говорих с един от полицаите, арестували Холте, и той ми каза, че когато отворил вратата, на лицето му било изписано блажено изражение.

— Значи Гюнхилд е прекарала нощта с него?

Хенинг кимва.

— Какво е една нощ за каузата?

Нансен клати глава.

— Опитах се да си спомня нещо — казва тя след кратка пауза. — Опитах се да си спомня нещо, казано или направено от Гюнхилд, което е трябвало да забележа, за да предотвратя всичко това. Но не успях.

Хенинг кимва и си спомня книгата, която е видял на нощното шкафче на Петер Холте. Минет Уолтърс — „Маслиновото отне Акс“. Сеща се и за тениската, която е носела Гюнхилд при първата им среща — с логото на мъжкия дезодорант „Акс“. Имало е нещо предизвикателно в начина, по който тя е пъчела гърдите си, сякаш искала Хенинг да обърне внимание на тениската. Или си въобразява? „Нищо чудно това да е бил нейният хероин — мисли си той, — постоянно да пуска намеци за вината си, вярвайки, че никой няма да може да я разобличи.“ Хенинг осъзнава, че иска да проучи не само гардероба й, но и целия й живот за скрити препратки към убийството на Юке Брулениус. От чисто любопитство.

— Не обвинявай себе си, Вероника — казва той. — Няма никаква полза от това.

Тя го поглежда и се усмихва.

— Ще опитам.

Известно време двамата мълчат.