Томас Энгер - Фантомна болка

Може би не трябваше да го убива, преди да го накара да й каже от къде знае къде е скрита брадвата, но в крайна сметка няма никакво значение. Не можеш да имаш всичко в този живот. Важното е, че го е неутрализирала навреме. „Това е достатъчно — казва си тя. — Сега е време да се размърдаш.“

Решила е да убие Хенинг още преди той да излезе от „Сила & респект“, след онези въпроси за часовника и най-вече за тениските й. Дори не се е прибрала вкъщи, за да вземе някакво оръжие — просто тръгва след него. Знае твърде много. И ако не е бил онзи полугол дъртак на стълбите, би позвънила на вратата му, да влезе вътре и да удуши Юл в собствения му апартамент. Така нещата биха били много по-прости. И би разполагала с много повече оръжия. Сега е трябвало да се задоволи с лопатата, която е намерила на гробището.

Но къде може да скрие трупа?

„Трябваше да помислиш за това, преди да го халосаш“ — казва си тя. Не че тогава е щяла да измисли нещо. Но много добре знае, че няма как да изнесе тялото от гробището, без да я видят, независимо от лошото време.

Съжалява само за едно — че не се е разправила с него много по-рано. Трябвало е да се досети, че представлява заплаха. Роберт също е бил заплаха, но по различен начин. Тя е тренирала с него няколко години и той я е научил на „удара на Пули“. И когато онзи ден й се е обадил, за да я попита дали го е показвала на друг, Дукен осъзнава, че Юл е успял да посее семената на съмнението в ума на Роберт. И за да предотврати поникването на тези семена, тя е трябвало да го убие. Погребението на Туре я е снабдило с идеалната възможност — онзи кретен Петер се оказва перфектната изкупителна жертва.

Дукен проверява джобовете на Юл и открива мобилния му телефон, който изглежда изключен или повреден. Тя няма как да знае със сигурност дали е имал време да сподели подозренията си с някой друг. Но е напълно възможно. Със сигурност трябва да се подготви за тази възможност. А това означава, че трябва да действа светкавично бързо. Но какво може да направи? Да го остави тук?

Не. Не и до гроба на Видар. Дукен се оглежда и забелязва нещо от другата страна на фонтана — купчина пръст, покрита с платнище.

Вратата на апартамента на Хенинг Юл отлита назад и се удря в стената. Бярне Бругелан кимва на пожарникаря, унищожил ключалките с няколко премерени удара на брадвата си, след което прекрачва прага. Нора влиза след него. След няколко секунди установяват, че апартаментът е празен.

— Кого се е опитвал да открие? — пита Нора.

— Не мога да ви кажа това — отговаря Бругелан.

— Хенинг каза, че е открил виновника — продължава Нора и се приближава до кухненската маса. — Виновник за какво?

Брогаланд отново отказва да отговори на въпроса. Вместо това клати глава, ядосан на себе си за това, че не се е обадил на Юл по-рано днес, когато е имал възможност. В този миг мобилният му телефон иззвънява. Бругелан бързо го изважда от джоба си и натиска зелената слушалка.

— Здрасти, аз съм — казва Фредрик Станг. — Според антената на „Теленор“, в момента Гюнхилд Дукен се намира в „Гамлебиен“. Или е била там преди малко.

— „Гамлебиен“ — промърморва Бругелан. Някой забива лакът в ребрата му. Обръща се и вижда Нора, която държи принтирана статия от „Афтенпостен“. Бругелан вижда снимката на Ирене Отнес и Гюнхилд Дукен, направена пред преобърнатата надгробна плоча на Видар Фел. Прочита текста под нея, в който се казва, че няколко дни след убийството на Юке Брулениус гробът на Фел в „Гамлебиен“ е бил осквернен.

— По дяволите! — псува Бругелан и поглежда Нора, след което нарежда нещо на Станг. Секунда по-късно излизат от апартамента.

Гюнхилд оставя брадвата където е, грабва краката на Юл и започва да го влачи към купчината пръст. „Лек е като перце“ — мисли си тя и поглежда назад през рамо, за да не се блъсне във фонтана. Усмихва се. Главата на Юл подскача по плочките на пътеката. „Ако беше жив, това щеше да е болезнено“ — мисли си тя.

Скоро достига могилата. Над гроба, който най-вероятно ще бъде запълнен утре, е разпънато друго, по-дебело платнище. Тя пуска краката на Юл и отново се оглежда. Все още няма никого. Бързо отмята платнището. В дупката, дълбока около два метра, започва да се стича вода. Издърпва Юл до ръба и наднича вътре. Усмихва се и го поглежда.

Пръст при пръстта. Пепел при пепелта. Прах при прахта.

Бругелан шофира толкова бързо, колкото смее. Изплашва до смърт една жена, бутаща детска количка, която тръгва да пресича улица „Тофтесгате“, въпреки сирената и проблясващите светлини на полицейската кола. Чистачките са включени на максимална скорост и разплискват дъжда настрани. Нора се е хванала за дръжката над вратата и стиска устни, гледайки как сградите прелитат покрай тях.