Стивен Кинг - Мистър Мерцедес

— Знае — възразява Ходжис. — Той е склонен към импровизации, но не е глупав. Със сигурност разчита на предварителна подготовка.

— Дайте ми още няколко минути, за да разбия паролата. Моля ви…

Ходжис поглежда часовника си. Четири и десет.

— Добре. До четири и половина устройва ли те?

В очите й проблясва пресметливо пламъче.

— До пет без петнайсет може ли?

Той клати глава.

Холи въздъхва:

— Освен това ми свършиха цигарите.

— Само се тровиш с тях — обажда се Джером.

Тя го поглежда хладнокръвно:

— Да! Това им е хубавото.

Ходжис и Джером отиват с колата до малкия търговски център на пресечката на „Харпър“ и „Хановер“, за да купят на Холи кутия с цигари и да й осигурят спокойствието, което очевидно желае.

Когато се качват в сивия мерцедес, Джером започва да си подхвърля кутията „Уинстън“ от ръка в ръка.

— Тръпки ме побиват от тази кола.

— Мен също — признава Ходжис. — Холи обаче демонстрира железни нерви, нали? А уж е толкова чувствителна.

— Как мислиш, тя ще се оправи ли? Искам да кажа, след като цялата история приключи?

Преди една седмица или даже преди два дена Ходжис щеше да се измъкне с неясен и политически коректен отговор, но напоследък двамата с момчето преживяха много.

— За известно време — да. После… пак ще се скапе.

Джером въздъхва, след като подозренията му са се оправдали.

— По дяволите!

— Аха.

— И какво ще правим?

— Връщаме се, даваме й гвоздеите за ковчега, позволяваме й да изпуши един. После събираме вещите, които е задигнала от дома на Хартсфийлд. Закарвам ви с колата до „Бърч Хил“. Ти връщаш Холи в Шугър Хайтс с ренглъра си, след което се прибираш у вас.

— И пускам мама, Барб и нейните приятелки на шоуто?

Ходжис шумно въздъхва.

— Ако така ще ти стане по-леко, кажи на майка си, че целувките до полуда се отлагат за друг път.

— Кажа ли й това, ще трябва да й призная всичко. — Джером продължава да прехвърля цигарите от ръка в ръка. — Всичко, което свършихме днес.

Джером е умно момче и не се нуждае от потвърждението на Ходжис. Нито от напомняне, че накрая така или иначе ще излезе наяве какво са вършили.

— А ти какво ще правиш, Бил?

— Ще се върна в Норт Сайд. От съображения за сигурност ще паркирам мерцедеса на една-две пресечки от дома на Хартсфийлд. Ще върна портфейла и лаптопа на госпожа Хартсфийлд, после ще поставя под наблюдение къщата. В случай че той реши да се върне.

Върху лицето на Джером се изписва съмнение.

— Мазето изглеждаше опразнено до шушка. Какви са шансовете той да се върне?

— Общо взето, нулеви, но това е положението. Докато не предам разследването на Пийт.

— Ти действително искаше да го пипнеш, нали?

— Да. — Ходжис въздъхва. — Да, исках.

Връщат се и заварват Холи оклюмала, забила нос в центъра на астероидния пояс, който се е образувал при изсипването на портфейла на Дебора Хартсфийлд върху масата. Лаптопът е все така включен и на екрана все така си стои прозорчето за паролата. Часовникът на стената показва пет без двайсет.

Ходжис се страхува, че Холи ще се разбунтува срещу плана му да я върне вкъщи, но тя само се изправя на стола, отваря новата кутия и бавно си издърпва цигара. Не плаче, но изглежда уморена и паднала духом.

— Ти се постара — утешава я Джером.

— Винаги се старая, Джером. И винаги недостатъчно.

Ходжис взима червения портфейл и започва да прибира кредитните карти в различните отделения. Вероятно не в реда, в който ги е държала госпожа Хартсфийлд, но кой ще забележи? Със сигурност не и тя.

В прозрачно фолио, нагънато като хармоника, има снимки и Ходжис разсеяно ги преглежда. На една госпожа Хартсфийлд се държи за ръка с широкоплещест, снажен мъж в син работен комбинезон — по всяка вероятност липсващият господин Хартсфийлд. На друга тя е във фризьорски салон сред групичка засмени жени. На трета малко пухкаво момченце е гушнало пожарна количка — сигурно е Брейди на три-четири годинки. Има и умалено копие на снимката от кабинетчето на госпожа Хартсфийлд: Брейди и майка му с долепени бузи.

Джером почуква по нея.

— Знаете ли на кого ми приличат? На Деми Мур и оня, как му беше името… Аштън Къчър.

— Деми Мур има черна коса — сухо възразява Холи. — Освен в „Редник Джейн“, където е подстригана нула номер, понеже се обучава за ТЮЛЕН. Три пъти съм гледала този филм: веднъж на кино, веднъж на видео и веднъж през Айтюнс. Много хубав. Госпожа Хартсфийлд е руса. — След кратък размисъл се поправя: — Била е.