Стивен Кинг - Мистър Мерцедес

— Там ще има голям концерт довечера. Племенницата ми също ще ходи. Луда е по онези сополанковци.

— Не се притеснявай, Марл. Търся го във връзка с една стара история.

— Предай на Лари, че днес можем да му намерим работа. Тук е мъртвило. Нито един детектив не се мярка.

— Ще му кажа.

Ходжис набира служба „Охрана“ към ЦКИ, представя се като детектив Бил Ходжис и моли да го свържат с Уиндъм. Докато чака, не откъсва поглед от снимката на Брейди Хартсфийлд. Джером я е увеличил на цял екран. Ходжис е привлечен от очите. На малката, в един ред със снимките на своите колеги, Брейди Хартсфийлд гледа добронамерено. На увеличението това обаче се променя. Устата се усмихва, очите — не. Те са равнодушни и помръкнали. Почти мъртви.

„Я стига!“ — казва си Ходжис ( скарва се на себе си). Класически случай — да виждаш нещо, което го няма, защото психиката ти е повлияна от последваща информация. Точно както свидетел на банков обир заявява: „Стори ми се съмнителен още преди да извади пистолета.“

Звучи добре, звучи професионално , но нюхът на Ходжис му подсказва друго. За него очите от екрана са очите на жаба, криеща се под камък. Или под изхвърлен син чадър.

В този момент Уиндъм се обажда. Той има силен глас, така че при разговор е разумно да държиш телефона на известно разстояние от ухото си, и е все същият приказливец. Държи да научи подробности за разбития канал на оръжие. Ходжис осведомява Лари, че заложната къща е била истински барутен погреб, но не може да му каже нищо повече. Напомня му, че е в оставка.

Обаче.

— С цялата тази пушилка детективите са претоварени и Пийт Хънтли един вид ме упълномощи да ти се обадя. Дано не възразяваш.

— Ти пък! Ще ми е приятно да пийнем по едно, Били. Да си поговорим за времето, когато бяхме в системата. Да възкресим старите спомени.

— Отлична идея. — Всъщност идеята е кошмарна.

— С какво мога да помогна?

— Според Пийт довечера имаш концерт. Популярна момчешка група. От тези, които малките момичета обожават.

— Охо, ако ти кажа каква истерия е. Вече се редят на опашка. И се подгряват . Извикват името на някой от пикльовците и се разпищяват. Пискането започва още на паркинга. Напомня ми за бийтманията едно време, само че тези момчета, както чувам, не са „Бийтълс“. Да не е сигнал за бомба? Само да не е това. Тия девойчета жив ще ме одерат, а майките им ще ме разфасоват.

— Подадоха ми информация, че довечера може да ви навести един тип, който обича да блудства с малки момиченца. Той е много, много лошо момче, Лари.

— Име и описание. — Бърз и делови, даже безцеремонен. Мъжът, който напусна отдела, защото, без много да умува, пускаше в ход юмруците си. Емоционална неуравновесеност, водеща до затруднения при овладяването на гнева — такова беше заключението на полицейския психолог. Колегите на Лари отдавна го бяха изпреварили със своето заключение: Кибритлията.

— Името му е Брейди Хартсфийлд. Ще ти изпратя снимката му по имейла. — Ходжис поглежда Джером, който кимва и показва кръгче с палеца и показалеца си. — Около трийсетгодишен. Ако го видиш, първо ми звъниш и едва после го арестуваш. Бъди предпазлив. Ако говедото се опита да се съпротивлява, дай му да разбере.

— С удоволствие, Били. Ще се разпоредя за съответните действия. Възможно ли е нашият човек да бъде… хм, знам ли… под прикритие? С подрастващо или съвсем невръстно момиче?

— Малко вероятно, но не е напълно изключено. Ако го забележиш в тълпата, Лар, трябва да го изненадаш. Този тип е въоръжен.

— Каква е вероятността да се появи на концерта? — В гласа му се долавя надежда, което е типично за Лари Уиндъм.

— Не е много голяма. — Ходжис твърдо си вярва, и то не само заради прощалното съобщение в „Синия чадър“. Брейди непременно си дава сметка, че няма как да остане незабелязан сред тълпа момичета. — Във всеки случай разбираш защо отделът не може да изпрати кадри, нали? Всичко живо е заето с патакламата в Лоутаун.

— Ще се оправя — отсича Уиндъм. — За довечера разполагам с трийсет и петима охранители, повечето са бивши ченгета. Разбираме си от занаята.

— Знам — казва Ходжис. — Не забравяй да се обадиш първо на мен. Ние, детективите в оставка, не получаваме много задачи и трябва да доказваме, че още не сме за изхвърляне.

Другият се засмива:

— Идеално те разбирам. Пращай снимката. — Диктува електронен адрес, който Ходжис записва и предава на Джером. — Ако се покаже, ще го пипнем. После е твой… чичо Бил.