Стивен Кинг - Мистър Мерцедес

— Да ти го начукам, чичо Лари. — Ходжис затваря и се обръща към момчето.

— Тъкмо му изпратих снимката — казва Джером.

— Добре. — Тогава Ходжис изрича големи думи, за които ще съжалява до края на живота си. — Ако Харгсфийлд е толкова умен, колкото предполагам, довечера няма да припари до „Минго“. Мисля, че майка ти и сестра ти могат да отидат на концерта. Ако той се опита да проникне в залата, момчетата на Лари ще го спипат, преди да се добере до вратата.

— Супер — усмихва се Джером.

— Виж какво още можеш да намериш. Наблегни на събота и неделя, но не пропускай следващата седмица. Не пропускай и утрешния ден, защото…

— Защото почивните дни започват от петък вечерта. Схванах.

Джером се хваща на работа. Ходжис отива в кухнята, за да провери как се справя Холи. От видяното кръвта му се смразява. До чуждия лаптоп е сложен червен портфейл. На масата са разпръснати документите на Дебора Хартсфийлд — лична карта, кредитни карти и квитанции. Холи пуши вече трета цигара, държи една „Мастеркард“ и през пелена от сивкав дим се взира в нея. Отправя към Ходжис поглед, който е хем уплашен, хем войнствен.

— Само се опитвам да разгадая глупавата парола! Чантата й беше метната на облегалката на стола, а портфейлът беше най-отгоре, затова го сложих в джоба си. Понякога хората записват паролата си на листче и го прибират в портфейла си. Особено жените. Не са ми нужни парите й, господин Ходжис. Имам собствени средства. Получавам издръжка .

„Издръжка“ — мисли си той. О, Холи!

В очите й проблясват сълзи, тя отново хапе устни.

— За нищо на света не бих откраднала .

— Добре — казва той. Иска му се да я потупа по ръката, но решава, че сега не е моментът. — Разбирам.

Боже Господи, що за идиотщина? В сравнение с всички глупости, които извърши, откакто дяволското писмо тупна през процепа за пощата, кражбата на портфейл от мъртва жена е истинска дреболия. Когато истината лъсне (това задължително ще стане), ще каже, че той го е взел.

Впрочем Холи още не е свършила:

— Имам си кредитна карта, както и пари. Дори си открих банкова сметка. Купувам си видеоигри и мобилни приложения за моя айпад. Купувам си дрехи. И обици, защото много обичам. Имам петдесет и шест чифта. Купувам си също цигари, въпреки че много поскъпнаха. Навярно ще ви бъде интересно да узнаете, че в Ню Йорк една кутия цигари сега струва единайсет долара. Опитвам се да не бъда в тежест, понеже не мога да работя, и тя казва, че грижите за мен не й тежат, но аз знам, че съм…

— Холи, престани. Остави тези изповеди за психотерапевта си, ако имаш такъв.

— Естествено , че имам. — Тя мрачно се усмихва на прозорчето за паролата, което упорито си стои върху екрана на лаптопа. — Аз съм чалната, ако не сте забелязали.

Ходжис пропуска последното край ушите си.

— Търсех листче с парола — продължава жената, — но нямаше. Затова опитах с номера на социалната й осигуровка, даже го въведох на обратно. После направих същото с кредитните карти. Накрая въведох и кодовете им за безопасност.

— Някакви други хрумвания?

— Няколко. Оставете ме на спокойствие. — Когато той си тръгва, Холи добавя: — Извинявам се за пушенето, но наистина ми помага да мисля.

Докато Холи се труди в кухнята, а Джером — в кабинета, Ходжис се настанява на любимото си кресло в дневната и забива поглед в тъмния екран на телевизора. Лошо място си е избрал, може би най-лошото. Логиката говори, че всичко, което се случи дотук, е по вина на Брейди Хартсфийлд, но на креслото, където прекара толкова скучни следобеди, запълнени с блудкави телевизионни предавания, чувствайки се безполезен и ненужен, откъснат от професионалния си живот, който приемаше за даденост, логиката губи сила. Прогонва я страшна мисъл: той, Уилям Кърмит Ходжис, е извършил престъпление, като не е разкрил своевременно Мистър Мерцедес, и така се явява съучастник в злодеянията му. Те са звездите на реалити шоуто „Бил и Брейди трепят женки“. Защото сред жертвите има толкова много жени: Джейни, Оливия Трилони, Джанис Крей и дъщеричката й Патриша… плюс Дебора Хартсфийлд, която може да не се е отровила, а да е била отровена. „Даже не слагам в сметката Холи, която ще се чалне още повече, ако не разгадае паролата… или ако все пак я разгадае, но на маминия лаптоп не се намери нищо, което да ни насочи към синчето.“ И действително, доколко вероятно е това?

Както си седи в креслото — знаейки, че трябва да стане, но неспособен да помръдне, — Ходжис разсъждава, че списъкът на женските съдби, които е погубил, е още по-дълъг. Бившата му жена неслучайно стана бивша. Годините, в които беше на крачка от алкохолизма, изиграха роля, но за Корин (която обичаше да обръща по някоя и друга чашка, а нищо чудно още да обича) главното беше друго. Отблъсна я студенината, която пропълзя в пукнатините на семейните им отношения и накрая ги вледени. Той сам изолираше жена си, казвайки си, че е за нейно добро, защото работата му често беше адски потискаща. С повод и без повод демонстрираше, че ако се налага да избира между служебните си задължения и нея, Корин Ходжис винаги ще бъде на второ място. Колкото до дъщеря си… Ужас! Али не пропуска да му изпрати честитка по случай рождения ден или за Коледа (вярно, валентинките секнаха преди десетина години) и практически не забравя да му се обажда всяка събота вечер, за да го пита как е, но от няколко години не му е идвала на гости. Това красноречиво говори как е опропастил тези отношения.