Ли Чайлд - Нещо лично

— Той твърди, че ви подслушват.

— Знаем това — спокойно отвърна тя.

— Наистина ли го правят?

— Мислят си, че го правят.

— Какво искаш да кажеш?

— Изградихме нова система. В дълбока тайна. Скрита зад метеорологичните прогнози, изпращани от спътниците. Там разговаряме. Но старата система продължава да действа. Британците подслушват нея. А ние я пълним с всякакви боклуци.

Замълчах.

— Ние не управляваме света, като проявяваме глупост — добави тя.

След което се обърна и си тръгна. С хубавите си обувки и тъмен чорапогащник, с черния си костюм и леко поклащащо се куфарче. Гледах след нея, докато измина десетина метра. Не беше трудно, защото всичко действаше в добър синхрон — най-вече тъмният чорапогащник и полата. После фигурата й напусна последния кръг светлина и се разтопи в мрака. Чувах токчетата й още около минута, после Кейси Найс бутна червената врата и ние прекрачихме прага.

Бюфетът се оказа празен. Никакви сладкиши, никакво кафе. Всичко беше почистено в края на работния ден.

В очакване на новата доставка утре сутрин. Качихме се на втория етаж. Бързо и леко, благодарение на стандартната височина на стъпалата. Кабинетът на Шумейкър беше празен, но при О’Дей светеше.

Той беше зад бюрото си, облечен с вечния си черен пуловер под блейзъра. Облегнат на лакти, наведен над някакъв документ. Погледна ни, без да помръдва глава, и обяви:

— Ще изслушаме доклада ви утре сутринта.

Мълчахме и чакахме.

— Имам само един предварителен въпрос — добави след известно време той. — Защо се прибрахте с британски военен самолет? Нашият ви чакаше.

— А ние имаме ли право на един предварителен въпрос? — попитах аз.

— Стига да отговорите честно на моя — кимна той.

— Прибрахме се с полет на КВВС от любопитство. Искахме да видим как живеят в другата половина на света.

— И това е всичко?

— Искахме да накараме Бенет да се потруди за това, което получава.

Видях го как се отпуска.

— Въпросът ни е защо нито АНС, нито британското разузнаване не засякоха парите?

Видях го как отново се стяга.

Не получих отговор.

— Кот е живял цяла година под наем, имал е разноски — добавих. — Хонорарът за поръчката, самата пушка, хилядите бойни патрони, които е изразходвал с тренировъчна цел. Освен това съседът, частният самолет до Париж, разноските по онези виетнамци, двете банди в Лондон, плюс вероятен транспорт обратно до дома. Не са десетки милиони долари, но може би надвишават разходите по атентатите от Единайсети септември. От което заключавам, че компютрите на двете агенции със сигурност са засекли тези пари. А там работят умни хора. И мотивирани, защото знаят, че ще бъдат обвинени при всеки евентуален гаф. Защото всичко започва с пари. Въпросът ми е: защо те не са ги видели?

— Не знам.

— Защото изобщо не е имало парични трансфери.

— Трябва да е имало — поклати глава О’Дей. — Няма пари, няма операция.

— Точно така. Нямало е операция.

— Ти наред ли си? Нали сам я разследваше! И откри Кот на пет километра от мястото на атентата!

— Първият куршум е трябвало да пробие стъклото, а вторият да улучи мишената — отвърнах аз. — Но втори куршум не е имало.

— Защото стъклото не е било пробито.

— Това няма значение. Ти не мислиш като втория куршум. Пробиването или непробиването на стъклото е било бъдещо събитие. Гледали сте видеото от Париж. Колко време изтича между удара на куршума в стъклото и задействането на охраната на президента?

— Две секунди — отвърна О’Дей. — Бяха адски добри.

— А сега помислете за дистанцията. Хиляда и триста метра. Значи куршумът е във въздуха цели три секунди. Това означава, че няма време за проверка дали ще пробие стъклото. Какво би се случило при евентуално изчакване? Натискаш спусъка, чакаш три секунди и бум — стъклото е пробито. После натискаш спусъка още веднъж, изчакваш нови три секунди и куршумът пристига. Но дотогава президентът вече е под цяла купчина мъже от охраната. Тоест пропуснал си своя шанс. Единственият начин да улучиш мишената е да натиснеш спусъка за втори път без никакво забавяне — така, че вторият куршум да бъде във въздуха веднага след първия. И да достигне целта не повече от половин секунда след него. Казано по-просто, двата куршума летят един след друг. На практика са едновременно във въздуха малко повече от две секунди, преди първият да улучи стъклото. Тогава вторият прониква през току-що разлетелите се отломки и улучва президента още преди някой да успее да реагира.