Харлан Кобен - Шест години

Въпросното заседание беше останало далеч в миналото, но лошите чувства все още бяха налице. По време на разискванията — предполагаше се, че се провеждат при закрити врата — лично аз бях използвал точно тези изрази: „нарушение на правилника“ „навлизане в непозволена територия“. Ето че сега ме биеха с моите камъни по моята глава, но и в това съзирах известна правда.

— Студентът, за когото става дума, днес не е между живите — казах.

— Означава ли това, че всеки вече има достъп до поверителното му досие?

— Виж какво, не съм дошъл да разискваме спорни юридически казуси.

— Ама, разбира се. Забравих, че ти, Джейкъб, общо взето, предпочиташ да гледаш нещата в едър план.

Явно само си губех времето.

— Не мога да си обясня сдържаността ти.

— Съвсем ме изненадваш, Джейкъб. Ти, който толкова държиш правилата да се спазват. Искаш от мен поверителни сведения. А пък аз защитавам неприкосновеността на господин Сандерсън.

— Който, както вече стана дума, е покойник.

Нямах никакво намерение да стоя и миг повече дори на тази сенчеста веранда, където любимият ми наставник бе прекарал безброй прекрасни часове. Изправих се и протегнах ръка за лаптопа. Той обаче не ми го връщаше. Вместо това пак почна оня номер с поглаждането на брадичката.

— Седни — рече.

Седнах.

— Любопитно ми е какво значение има в момента за теб този толкова отдавнашен случай.

— Трудно ми е да ти го обясня.

— Но не отричаш значимостта му за теб в момента.

— Така е.

— От какво е починал този Тод Сандерсън?

— Бил е убит.

Ибън затвори очи, сякаш казаното от мен поставяше всичко в много по-лоша светлина.

— Кой го е убил?

— Полицията все още не знае.

— Каква ирония — отбеляза Ибън.

— В смисъл?

— Насилствената му смърт имам предвид. Сега се сещам за неговия случай. Тод Сандерсън беше наранил свой колега състудент при сериозно сбиване. Всъщност това не описва адекватно събитието. Истината е, че Тод Сандерсън насмалко е щял да убие своя колега състудент.

Ибън Трейнър пак отмести погледа си към далечината и отпи от виното. Зачаках да чуя още. Доста време мина, но в крайна сметка той продължи разказа си:

— Станало в една четвъртъчна вечер по време на бирена запивка в студентското братство „Чи Пси“.

Откакто свят светува, братството „Чи Пси“ организирало такива бирени запивки всеки четвъртък. Преди дванадесет години университетските власти се опитали да сложат край на традицията, но някакъв заможен бивш студент просто им купил за целта къща извън кампуса. Вместо да направи дарение на университета за някаква значима кауза, взел, че купил на по-младите членове на братството къща за напиване. Всякакви ги има.

— Естествено, и двамата участници били пияни — продължи Ибън. — Разменили си „любезности“, но почти несъмнено е, че именно Тод Сандерсън превърнал това словесно спречкване в ужасен физически сблъсък. В крайна сметка наложи се да хоспитализират другия студент… Съжалявам, не се сещам как му беше името — нещо от рода на Макарти или Макафри. Имаше счупен нос и раздробена скула. Но и това не беше най-лошото.

Пак млъкна. Този път улових намека му.

— А кое беше най-лошото? — попитах.

— Тод Сандерсън насмалко щял да го удуши до смърт. Петима души едва успели да го откъснат. Другият бил изпаднал в безсъзнание. Наложило се да го свестяват с изкуствено дишане.

— Уау! — възкликнах.

Ибън Трейнър притвори за секунда очи.

— Но не виждам какво значение може да има сега всичко това. Да го оставим да почива в мир.

— Не разпитвам от някакво гадно любопитство.

Леката усмивка отново пробяга по устните му.

— О, не се и съмнявам, Джейкъб. Винаги си се борил за справедливост. И съм убеден, че интересът ти в случая е продиктуван от най-здравословни и добронамерени мотиви.

Престорих се, че не го чувам.

— Защо тогава му се размина на Сандерсън? — попитах.

— Нали си чел решението ми.

— Четох го. Цитират се някакви „крайно необичайни смекчаващи вината му обстоятелства“.

— Точно така.

Пак зачаках, воден от мисълта, че следващият ми въпрос се разбира от само себе си. Но след като Трейнър не пожела да продължи, вметнах нужната му подсказка:

— И какви бяха тези „смекчаващи вината му обстоятелства“?

— Другият студент… Макарти. Да, точно така се казваше. — Трейнър пое дълбоко дъх. — Та господин Макарти направил някакви обидни изказвания по повод на конкретен случай. А когато Сандерсън чул думите му, малко или повече… макар и разбираемо… изгубил контрол върху себе си. — При което Ибън вдигна длан пред лицето ми, все едно се канех да му възразя, макар изобщо да нямах подобно намерение. — Да, Джейкъб, известно ми е, че не оправдаваме насилието независимо от обстоятелствата. Сигурен съм, че точно това искаше да изтъкнеш. Но ние разгледахме този необикновен случай на всички възможни нива. Изслушахме неколцина от поддръжниците на Тод Сандерсън. Един от тях го бранеше с особен плам.