Сидни Шелдон - Приливът на тайните

„Божичко!“

Той рязко извъртя кормилото.

Двамата спасители се спогледаха.

— Мамка му!

— Ще ги удари!

Грабнаха спасителните пояси и се втурнаха към водата.

Тони наблюдаваше ужасена как втората моторница хвърчи към лодката. Паниката й нарастваше. „Ама това е… Чарлз? Какво прави, по дяволите?“

Понечи да изкрещи, но не можа да издаде нито звук. И изведнъж осъзна с вледеняваща категоричност:

„Тези деца ще загинат“.

Дълбоко под вълните Били Хамлин отскубна петата стрида от пясъка. Тук долу бе хладно и спокойно, и много красиво: слънчеви лъчи проникваха през водата и хвърляха по дъното танцуващи сенки.

Шансовете му да намери перла колкото грахово зърно бяха почти нищожни. Но Били се забавляваше с шоуто, което изнасяше на Тони и зяпачите на плажа. Във водата се чувстваше като у дома си — уверен и силен. В реалния свят може и да беше по-нисша категория от Чарлз Бреймар Мърфи, но не и тук, сред необятната шир на океана. Тук той беше цар.

Заплува нагоре към светлината.

Чарлз Бреймар Мърфи завъртя кормилото надясно с всички сили и затвори очи. Моторницата зави така рязко, че едва не се обърна. Вкопчил се на живот и смърт, Чарлз чу писъци. Момчетата ли пищяха, или самият той? Не беше сигурен. Пръски солена вода прорязаха лицето му като бръсначи. Моторницата продължаваше да лети с бясна скорост.

Как се случи толкова бързо, как за миг щастието се превърна в нещастие? Само допреди секунди бе напълно, невероятно щастлив. А сега…

С лудо биещо сърце, със стиснати зъби Чарлз Бреймар Мърфи се приготви за фаталния удар.

Множеството на брега наблюдаваше със зяпнали уста как моторницата внезапно се понесе надясно, навътре към фарватера.

Вълната, която се вдигна, бе толкова огромна и пръските излетяха толкова високо, че бе невъзможно да се разбере какво се е случило с дървената лодка. Най-сетне се появи. Подскачаше бясно по вълните, но бе цяла. Двете момчета неистово махаха за помощ.

Облекчението бе всеобщо. Хората крещяха от радост и плачеха, подскачаха и се прегръщаха.

„Успяха! Размина им се!“

И тогава един глас изкрещя:

— Плувец!

За Тони Джилети всичко се разигра като на забавен каданс.

Тя видя как Чарлз изви кормилото. Видя го как избегна удара с лодката само на сантиметри. За част от секундата изпита такова облекчение, че едва не припадна. И тогава Били Хамлин излетя от водата като торнадо, точно на пътя на моторницата. Дори да го бе видял, Чарлз изобщо не би могъл да спре.

Последното, което видя Тони, бе шокът на красивото лице на Били. После моторницата закри гледката.

Някой на плажа се разпищя.

Чарлз изключи мотора, лодката запърпори и спря.

Били Хамлин беше изчезнал.

Чарлз Бреймар Мърфи беше в шок. Беше се свил на пейката в задната част на моторницата, трепереше и гледаше втренчено водата. Вече беше спокойна, сребриста и гладка като огледало.

Спасителите обикаляха наоколо, за да търсят Били, редуваха се да се спускат надолу.

Нищо.

На плажа хората плачеха. Момчетата от дървената лодка вече бяха в безопасност на брега и лееха сълзи след собственото си премеждие. На плиткото малките момченца от групата на Тони се бяха сгушили едно в друго, уплашени от паниката сред възрастните.

Тони доплува до тях като в мъгла. Явно някой се бе обадил за помощ, защото от всички страни прииждаха моторните лодки на бреговата охрана.

— Тони? — Треперещият Грейдън Хамънд се вкопчи в крака й.

— Не сега, Грейдън — измърмори тя като робот. Погледът й бе прикован във водата, там, където за последно бе зърнала Били.

„Не може да е умрял. Беше там само допреди секунди. Моля те. Господи, моля те, не го оставяй да умре, само защото се правеше на глупак заради мен“.

— Тони?

Тя понечи да се обърне към Грейдън — и го видя. На петдесетина метра навътре в морето един зашеметен плувец изскочи на повърхността.

— Ето го! — запищя тя към спасителите и истерично замаха с ръце. — Ето там!

Нямаше нужда да се тревожи. Спасителните лодки се спуснаха като една, оградиха Били и го измъкнаха от водата. Като видя това от моторницата си, Чарлз Бреймар Мърфи най-накрая избухна в ридания.

Край. Край на кошмара.

След по-малко от минута Били вече беше на брега и въпреки болката се усмихваше на парамедика, който превързваше раната на главата му. Няколко души дойдоха да се ръкуват с него и да го информират (като че ли не можеше да се сети и сам) какъв късмет е извадил, че е жив.