Сидни Шелдон - Приливът на тайните

Предишната вечер, докато Чарлз я любеше, тя отново си представяше, че е с Били. Просната върху кашмиреното одеяло, с Чарлз, който старателно извършваше ритмични движения отгоре й на фона на музиката на Тод Рундгрен — „Здравей, аз съм“ — ужасна песен, която бе настоял да пусне за „атмосфера“, Тони си спомни какво е да си закована под мощните мъжествени бедра на Били. Ако той продължаваше да я преследва така, накрая щеше да се наложи да му пусне. Вероятността Тони Джилети да остане вярна на анемичен любовник като Чарлз бе колкото лъвица да стане вегетарианка. Били беше невероятно парче. А на нея й трябваше свежа плът.

— Файде, Тони! Ти сте си пияният морков. Фани топката!

Грейдън Хамънд я гледаше умолително! Бе прегърнал през рамо Николас Хандемайър, друго засмяно седемгодишно сладурче и наследник на огромно имение във Върмонт. Тъмнокосият Грейдън и русото ангелче Николас бяха любимците на Тони Джилети в Кемп Уилямс. Въпреки старателно култивираните си лоши качества Тони бе отлична ръководителка и майчински грижовна. Собствената й майка бе толкова увлечена в пазаруване, почивки и харчене парите на баща й, че сигурно трудно би разпознала Тони сред други деца. Но въпреки този лош пример Тони обичаше малките деца и дори много й харесваше да е с тях — бяха толкова забавни, енергични, любвеобилни. А най-хубавото бе, че децата не те укоряват. Тъкмо затова Тони ги обичаше повече от всичко.

Но точно този ден заради натежалата си глава, която крещеше за голямо количество кока-кола, тя можеше да мине и без тази шумотевица, без безкрайните въпроси и потните ръчички, които я дърпаха непрекъснато.

— Опитвам се, Грейдън, не виждаш ли? — отвърна тя по-троснато, отколкото й се искаше. — Хвърляй пак.

— Остави на мен.

Били Хамлин изникна до нея. Мократа му русокоса глава изплува от кристалната вода като видра. Той грабна под двете си мишници кискащите се Грейдън и Николас, пусна ги в плитчината, раздели другите момчета на отбори и даде начало на играта. След няколко минути Тони доплува до него и когато посегна да хване топката, голата й ръка се допря до неговата. Дори от този кратък физически допир захвърчаха искри.

— Благодаря — усмихна се тя. — Но върви да се забавляваш. Имаш само половин свободен ден на седмица и знам, че не би искал да го прекараш с моите деца.

— Позна. — Били безсрамно впи поглед в гърдите й. — Знаеш ли какво — предлагам ти сделка.

— Сделка?

— Ами да. Ако през следващите петнайсет минути намеря перла, утре вечер си с мен.

Тони се разсмя, поласкана от вниманието.

— Намери само три за месец. Едва ли ще намериш друга за петнайсет минути.

— Точно така. Безнадеждно е. Тогава защо не приемеш облога?

— Знаеш защо.

И погледна към яхтата на Бреймар Мърфи „Селест“, която блестеше на следобедното слънце.

— О, я стига! Отпусни се — подкачи я Били. — Той те отегчава. Освен това, както каза, едва ли ще намеря перла за четвърт час.

— А ако намериш?

Били я прегърна през кръста и я придърпа към себе си толкова близо, че устните им почти се докоснаха.

— Ако намеря, значи е съдба. Обречени сме да сме заедно. Става ли?

Тони се ухили.

— Добре, става. Но трябва да е поне колкото грахово зърно.

— Колкото грахово зърно? Е, стига де! Това е невъзможно!

— Грахово зърно. Сега се разкарай! Имам сериозна работа — ще съм пиян морков.

Били се хвърли във водата със стиснат в зъбите нож. Направи няколко гмуркания. Всеки път вадеше голяма стрида и изнасяше истинско представление, като я отваряше: ако беше празна, се хващаше за сърцето и се мяташе обратно в дълбините. И всичко това заради Тони.

След минути на плажа се събра тълпа зяпачи. Момчето беше невероятен плувец и шоумен.

Тони Джилети си мислеше: „Забавен е, но много се перчи“. Обърна се и поднови играта с момчетата, като демонстративно пренебрегна щуротиите му.

Чарлз Бреймар Мърфи се радваше на живота. На яхтата на родителите си се наслади на вкусен обяд с пресни рачешки рулца от Мейн, полети с няколко чаши старо „Шабли“. Старият се бе съгласил да увеличи издръжката му, а предишната нощ Тони се бе съгласила да обуе сатенените бикини без дъно, споменът за което го държеше в постоянна възбуда от разсъмване.

Изтегнат на шезлонг на горната палуба, Чарлз почувства, че възвръща увереността си. „Няма защо да се тревожа за оня Хамлин. Явно е хвърлил око на Тони, но пък кой не е. Била е с него, но го отблъсна“.

Тони трябваше вече да е на плажа и да строи пясъчни замъци с нейната група момченца.