Сидни Шелдон - Приливът на тайните

Но не биваше да мисли за него. Не сега. Не днес.

Днешният ден бе посветен на триумфа и неговото отпразнуване. Не бе време за разкаяния.

Третата снимка бе на сина й Майкъл. Безумно красиво момче, което с тъмните си къдрици, гълъбовосивите си очи и дяволитата си усмивка разтапяше дамските сърца от цял километър. Понякога Алексия си мислеше, че Майкъл е единственият човек на света, когото обича безусловно. Рокси би трябвало да е в същата категория, но след всичко, случило се помежду им, отношенията им бяха безвъзвратно отровени.

След снимките дойде ред и на поздравителните картички, които бяха започнали да се сипят с постоянно темпо след обявяването на смайващото й назначение преди два дни. Повечето бяха тъпи, изпратени по задължение от разни лобисти и членове на парламента, и изобразяваха леещо се шампанско или баналните флорални мотиви. Една от картичките обаче веднага привлече вниманието й. На фона на американския национален флаг с крещящи златни букви се четеше: „ЖЕСТОКО!“. Вътре бе написано:

„Поздравления, скъпа Алексия! АДСКИ съм развълнувана и АДСКИ се гордея с теб!“

Алексия де Вер се усмихна. Имаше съвсем малко приятелки — всъщност изобщо приятели, — но Луси Майър бе изключение от правилото. Бяха съседи на Мартас Винярд, където семейство Де Вер имаше вила. Луси Майър й бе станала почти като сестра. Беше традиционна домакиня, макар да бе доста богата, и американка до мозъка на костите. Беше от онези майки, съхранили детското в себе си, от жените, чиито съобщения са отрупани с множество удивителни. Да се твърди, че Луси Майър и Алексия де Вер имат малко общо помежду си, бе равносилно на твърдението, че Израел и Палестина са на различни континенти. Въпреки това приятелството им, скрепено през толкова много блажени лета на Мартас Винярд, бе оцеляло през всичките възходи и падения на шеметния политически живот на Алексия.

Алексия отиде до прозореца и се загледа надолу в Темза. От тази височина реката изглеждаше опасна и могъща, гладка стелеща се сребриста ивица, която безшумно се провираше през града. Алексия обаче знаеше, че в дълбините й текат опасни течения. Дори сега, на петдесет и девет, на върха на кариерата си, Алексия де Вер не можеше да гледа водата, без да потръпва от лошо предчувствие. Започна нервно да върти брачната си халка.

„Колко лесно може да бъде пометено всичко! Власт, щастие, дори самият живот. Нужен е само миг, един-единствен миг невнимание. И всичко изчезва“.

Телефонът й иззвъня силно.

— Извинете за безпокойството, госпожо министър, но се обаждат от Даунинг Стрийт десет на първа линия. Предполагам ще вдигнете на премиера?

Алексия де Вер тръсна глава, за да прогони виденията от миналото.

— Разбира се, Едуард. Свържете ме.

На юг от реката, на около километър от кабинета на Алексия де Вер в Уестминстър, в съвсем различния свят на кафене „При Маги“ Гилбърт Дрейк се бе прегърбил над яйцата и фасула. „При Маги“ беше класическо британско евтино заведение с изплескани витрини и оръфан балатум на пода, известно сред таксиметрови шофьори и строителни работници, които се отбиваха на път за работа в по-изисканите райони на север от реката. Гилбърт Дрейк беше редовен посетител. Повечето сутрини бе приказлив и щедър на усмивки. Но не и днес. Приковал поглед в снимката от вестника, сякаш видял призрак, той притискаше слепоочията си с ръце.

Невъзможно!

Не може да бъде!

Онази кучка Алексия де Вер се усмихваше пред камерата, докато се ръкуваше с премиера. Гилбърт Дрейк нямаше да забрави това лице до последния си дъх. Гордо вирнатата брадичка, неискрената извивка на устните, студеният метален блясък в тези сини очи — красиви, празни, безчувствени като на кукла. Текстът под снимката гласеше: „Новият министър на вътрешните работи на Англия приема поста“.

Да чете тази статия бе като да бърка в отворена рана, но Гилбърт Дрейк се насили да продължи.

„Вчера на изненадваща за почти всички в Уестминстър среща, която обърка медиите и букмейкърите, заместник-министърът на затворите Алексия де Вер бе посочена за новия министър на вътрешните работи. Премиерът Хенри Уитман описа госпожа Де Вер като «звездата» и «ключовата фигура» в новосформирания кабинет. Кевин Ломакс, министър на търговията и индустрията, широко обсъждан като кандидат за поста на Хъмфри Кру във вътрешното министерство след неговото напускане през март, заяви пред репортери, че е «очарован» от назначението на госпожа Де Вер и че с нетърпение очаква да работи в екип с нея.“