Гийом Мюссо - Повикът на ангела

Изненадата я свари неподготвена. Напълно объркана, тя се запита на какво се дължи възбудата, която я оставяше без опорни точки. Не контролираше вече нищо. Силно развълнувана, неспособна да се бори, не можеше да отдели очи от неговите. Сега лицето му й изглеждаше близко, сякаш винаги го беше познавала.

Джонатан дръпна от цигарата и издуха синьо кълбо дим, което, сковано от нощния студ, дълго не се разпръскваше. Той усети вперения в него поглед на Мадлин от другата страна на стъклото, обърна глава и за първи път очите им се срещнаха истински.

Тази жена… Знаеше, че под нейната твърда и студена коруба се криеше чувствителна и сложна натура. Благодарение на нея се беше измъкнал от вцепенението си. Отново чувстваше невероятната връзка, която ги събираше. През последните дни те бяха предприели бързи стъпки един към друг. Бяха подхранвали зависимост един от друг, прониквайки в най-интимните си тайни, оголвайки ранимите си места, крехкостта си, упорството си, откривайки сили и слабости, които си приличаха.

В продължение на няколко секунди те бяха свързани в съвършено съгласие. Омайване, озарение, инстинкт за живот. Преценявайки пътя и поетите рискове, за да стигнат един до друг, бяха длъжни да признаят, че са станали twin souls 160 160 Души близнаци — това е духовна концепция в ню ейдж за двете половинки на душата; според митологията в началото на времето сме били създадени като добра душа, разделена на две половинки; те ще бъдат хвърлени на Земята и вечно ще се търсят; когато се намерят, ще се съберат и ще пребъдат блажено в любов. души близначки, които са се разпознали, след като дълго са вървели, за да намерят общата посока. Сега между тях имаше сигурност, копнеж, алхимия. Примитивно чувство, което водеше началото си от страховете и надеждите в детството. Изумителната увереност, че най-после се намираш срещу онзи, който е способен да запълни твоята празнота, да накара страховете ти да замълчат и да излекува раните от миналото.

Мадлин капитулира и се подчини на новото усещане. Беше опияняващо като скок в бездната без парашут и без ластично въже. Тя отново се замисли за тяхната среща. Нищо нямаше да се случи без сблъсъка на летището. Нищо нямаше да се случи, ако не бяха разменили телефоните си по невнимание. Ако тя беше влязла в ресторанта трийсет секунди по-рано или трийсет секунди по-късно, никога не биха се срещнали. Така е било писано. Странен тласък на съдбата, която е избрала да ги сближи в решителен момент. Ангелски повик, както казваше баба й…

Неподвижен в мрака, Джонатан се остави на течението, разкъсван от вътрешен огън, който изпепеляваше връзките с миналото и рисуваше наброските на бъдещето.

Магията продължи по-малко от минута. Изведнъж очарованието изчезна. Неговият телефон иззвъня в джоба му. Беше Рафаел, който отново опитваше късмета си. Този път Джонатан реши да вдигне. Той се върна в ресторанта, отиде до масата и подаде апарата на Мадлин.

— За вас е.

Жестоко завръщане към реалността.

Двайсет минути по-късно

— Не се вдетинявайте! Както сте облечена, ще се поболеете. Студът ставаше все по-рязък. С пуловер и с кожено яке Мадлин следваше Джонатан по 14-а улица, но упорито отказваше да си сложи палтото, което той й предлагаше.

— Няма да сте толкова горделива утре, като вдигнете 40 градуса температура…

На ъгъла на 6-о авеню, той спря пред супермаркет, за да купи вода, също и кафе, както и голям платнен чувал, пълен с дърва за подпалки.

— Откъде знаете, че има камина?

— Защото, представете си, познавам къщата. Помогнах на Клер да я купи, като станах поръчител.

— Били сте много близки, нали?

— Да, тя ми беше чудесен приятел. Добре, ще си облечете ли палтото, да или не?

— Не, благодаря. Тук е наистина чудесно — възхити се тя, като огледа квартала.

В град, който непрекъснато се променя, Гринидж Вилидж представляваше райско кътче, защитено от модернизацията. Когато Мадлин се появи в Манхатън с Рафаел, те останаха в Мидтаун, посетиха „Таймс Скуеър“, музеите и бутиците около 5-о авеню. Тук тя откриваше Ню Йорк, освободен от небостъргачите. По-пригоден за обитаване Ню Йорк, с елегантните браунстоун с тухлени фасади и с външни каменни стълбища, които напомняха за буржоазните квартали в стария Лондон. Най-вече, противно на правите пътища, които разделяха на зони останалата част на града, Вилидж предлагаше криволичещи улички, които следваха трасето на отколешните пастирски друмища, останки от времето, когато Гринидж беше малко градче от селски тип.