Гийом Мюссо - Повикът на ангела

Операцията отне по-малко от трийсет секунди. Сега трябваше да офейка. Макар че участъкът беше на три четвърти празен, все пак някой можеше всеки момент да влезе в стаята. Заглушителят, който бе поставен на беретата, беше относително ефикасен. Той намаляваше интензивността на детонацията, без обаче да я свежда до краткото свистене, което се чува във филмите.

Сянката бързо прибра партакешите си. В момента, когато се готвеше да се измъкне през прозореца, чу телефонът на Джим да вибрира върху бюрото. Не можа да се сдържи и погледна смартфона: едно име се изписа на екрана.

МАДЛИН

В това време в Ню Йорк…

— Нищо не може да се направи: Джим не отговаря — констатира Мадлин, като затвори телефона. Таксито спря пред малък ресторант в Гринидж Вилидж.

Джонатан й отвори вратата на колата.

— Нищо чудно, в Манчестър е пет часът сутринта! Вашият Джим спи като заклан, това е всичко…

Дознателката последва французина в заведението. Щом пристигнаха, собственикът веднага разпозна бившия майстор готвач:

— Джонатан! Както винаги е чест за мен!

— Щастлив съм да те видя отново, Алберто.

Мъжът ги настани на малка маса близо до прозореца.

— Ще ви донеса два специалитета на заведението — каза той и изчезна.

Мадлин отново набра номера на Флеърти, но без никакъв успех. Нещо не беше наред…

— Джим е страшен бачкатор. Доколкото го познавам, след това, което сте му разказали, той е употребил цялото си влияние, за да подтикне спешната намеса на научните звена. Сега вече би трябвало да е получил първите резултати.

— Остават два дни до Коледа: службите работят на бавен ход. Ще го потърсите отново утре сутринта.

— Ммм — отстъпи Мадлин. — Всъщност къде предвиждате да спя? Защото, предупреждавам ви, петимна съм за сън и…

— Не се безпокойте, ще отидем при Клер.

— Клер Лизийо? Вашата бивша помощничка в „Император“?

— Да, тя има апартамент недалеч оттук. Позвъних й, за да я помоля да ни приюти. Всичко се нарежда чудесно: Клер няма да бъде в Ню Йорк за Коледа.

— Къде работи сега?

— В Хонконг, в един от ресторантите на Жоел Робюшон 155 155 Жоел Робюшон (1945) е известен френски майстор-готвач и ресторантьор с луксозни заведения по цял свят. .

Мадлин кихна. Джонатан й подаде книжна кърпичка. Алис може би е жива — помисли си тя и очите й светнаха. Потресена от разкритията на Джонатан, напразно се опитваше да накара вътрешния си глас да замълчи, стараеше се да укроти възбудата си, не искаше да се въодушевява, преди да получи сигурни доказателства.

— Пазете се, пари! — извика Алберто и донесе специалитета на заведението: два кървящи хамбургера с хрупкав хляб, гарнирани с малки лукчета, кисели краставички и картофи соте.

Разположено в северната част на Гринидж Вилидж, на ъгъла на „Юнивърсити Плейс“ и 14-а улица, „При Алберто“ беше един от последните автентични дайнер ресторанти 156 156 Дайнер ресторантът е типично за Северна Америка заведение за бързо хранене. в Манхатън. Отворен денонощно, вагон-ресторантът от метал привличаше в ретро атмосфера постоянен поток от сомнамбули, дошли тук да си доставят удоволствието с омлети, френски сандвичи, хотдог, гофрети и палачинки.

Итало-американецът постави млечен шейк пред всяка чиния.

— Тази вечер сте мои гости. Не, Джонатан, не ми противоречи, моля те! Впрочем сигурно ще е за последен път…

— Защо?

— И на мен ми видяха сметката! — рече Алберто и посочи афиш, закрепен на стената.

Той съобщаваше на клиентите, че поради изключително голямото увеличение на наема заведението доживяваше последните си дни и щеше да затвори през пролетта.

— Съжалявам — прояви съчувствие Джонатан.

— Е, другаде ще отворя нещо подобно — увери го Алберто и си възвърна доброто настроение, след което изчезна в кухнята.

Щом той напусна масата, Мадлин се нахвърли на своя сандвич.

— Умирам от глад — призна тя и отхапа голямо парче.

Не по-малко изгладнял, Джонатан побърза да я последва. Лапаха си вечерята и чарът на ресторанта ги приласкаваше. Беше място извън времето, където игриво се смесваха елементи на ар деко, бляскави хромирани части и мебели по поръчка от „Формика“. На стената, зад бара, висеше серия от снимки с автографи от знаменитости — от Уди Алън до кмета на Ню Йорк, — дошли тук да опитат спагети или аранчини 157 157 Италиански специалитет, пържени оризови топчета с моцарела и понякога с месен пълнеж. . В дъното на залата от стар джубокс звучеше „Famous Blue Raincoat“, една от най-хубавите песни на Ленард Коен 158 158 Ленард Норман Коен (1934) е канадски поет, писател, автор и изпълнител на песни; песента, за която става дума в текста, е „Знаменитият син дъждобран“. въпреки тъгата в нея и странния текст.