Гийом Мюссо - Повикът на ангела

С ъгълчето на окото си Джонатан гледаше как младата англичанка поглъща своя хамбургер.

— Странно, първия път, когато ви видях, бях готов да се обзаложа, че сте вегетарианка, която се задоволява с два листа салата дневно.

— Това е само привидно… — усмихна се тя.

Сега беше след един часа през нощта. Настанили се един срещу друг на седалки, облицовани с изкуствена кожа, те се възползваха от минутите на отдих. Въпреки умората и двамата имаха усещането, че се измъкват от дълбок зимен сън. От няколко часа нов адреналин задвижваше по-бързо кръвта във вените им. Джонатан беше отхвърлил вцепенението и неприязънта, в които беше потънал от две години. Що се отнася до Мадлин, тя беше престанала да вярва, че животецът й без резки обрати я предпазва от нейните демони.

Този споделен момент, малко нереален, беше тяхното „око на циклона“: голямото спокойствие преди завръщането на бурята, която щеше да бъде по-брутална и разрушителна. Те не съжаляваха за своя избор, но също така знаеха, че неизвестността се отваря пред тях: бездната, разпитите, страхът… Какво щеше да стане утре? Накъде ще ги отведе разследването? Щяха ли да изправят чела, или щяха да излязат от авантюрата още по-покрусени?

Портативен апарат започна да вибрира на масата. Те едновременно сведоха очи. Машинално бяха сложили телефоните си един до друг. Търсеха Джонатан, но на екрана светеше името „Рафаел“.

— Мисля, че е за вас — каза той и й подаде джиесема. — Не ви липсва дързост да го включите в моя телефонен указател!

— Съжалявам. Той поиска да му дам вашия номер. Не знае, че съм си върнала моя.

Вибрирането продължи.

— Няма ли да отговорите?

— Не, нямам смелост.

— Слушайте, не е моя работа и не знам какво точно сте му казали, когато сте заминали, но мисля, че не бива да оставяте вашия приятел в неведение…

— Прав сте — не е ваша работа.

Портативният телефон престана да подскача. Джонатан погледна младата жена осъдително.

— Той знае ли, че сте тук?

Тя сви рамене.

— Мисли, че съм в Лондон.

— При приятелката ви Жюлиан, нали?

Тя потвърди.

— Сигурно се е свързал с нея — отгатна Джонатан. — Знае, че не сте там.

— Ще му се обадя утре.

— Утре ли? Ще умре от безпокойство! Ще звъни по летища, по полицейски участъци, по болници…

— Стига сте разигравали кино! Защо не „тревога — отвличане“…

— Нямате ли сърце? Никакво съжаление към бедния човек, който се тревожи!

— Дразните ме! И Рафаел не е „бедният човек“!

— Всички сте еднакви!

— Не мислете, че защото имате проблем за уреждане с жените, аз трябва да плащам сметката!

— Не сте честна с него! Кажете му истината.

— А каква е истината?

— Че вече не го обичате. Че е бил помощно колело във вашия живот, патерица, която…

Тя вдигна ръка, за да го удари, но той хвана дланта й и като по чудо избегна плесницата.

— Съветвам ви да се успокоите.

Стана, облече си палтото, грабна своя телефон и излезе на тротоара, за да изпуши цигара.

Неонът на табелата светеше в нощта. Беше кучешки студ, придружен от ледена вихрушка. Джонатан събра длани, за да запази пламъка от запалката си, но бурята беше толкова силна, че трябваше да направи два неуспешни опита, преди да запали цигарата.

Бясна от гняв, Мадлин напусна мястото си, проправи си път до бара, където си поръча двойно уиски и го удави в ананасов сок. В джубокса дълбокият и дрезгав глас на Ленард Коен беше отстъпил място на китарите и ударните инструменти на „Бийтълс“. „I Need You“ 159 159 „Нуждая се от теб“ е известна песен на „Бийтълс“. , пееше Джордж Харисън. Беше мелодия тип „60-те години“, лека и наивна, която „третият бийтълс“ беше написал за Пати Бойд по времето на тяхната любов, преди тя да го напусне заради Ерик Клептън.

С коктейл в ръка, Мадлин се върна на масата. Наблюдаваше през прозореца този странен мъж, когото познаваше само от една седмица, но който в последните дни беше окупирал мислите й, като направо я обсебваше. Завит в палтото си, той гледаше към небето. Бледата светлина от уличната лампа му придаваше призрачен вид, в него имаше нещо детинско и меланхолично. Прост чар, лице, което вдъхваше доверие. Излъчването му беше трудно определимо — съдържаше и честност, и чистота, и благородство. На свой ред той се взря в нея и в миг настъпи някаква промяна. Обзета от трепет, тя усети как стомахът й жестоко се свива.

Изпълнена беше с неочаквано чувство, сърцето й туптеше, краката й трепереха, вътрешностите й се преобръщаха.