Гийом Мюссо: Повикът на ангела

Restaurant French Touch, 1606

Stockton Street, San Francisco,

CA

Ето и моя: „Необикновената градина“ 3 Б, ул. „Деламбр“, Париж, XIV район

Вие сте цветарка, нали? Ако е така, имате спешна поръчка от някой си Олег Мордоров: 200 рози в театър „Шатле“ за актрисата, която се разсъблича в трето действие. Между нас, съмнявам се да му е жена.

С какво право сте слушали моя секретар?

За да ви направя услуга, глупачке.

Виждам, че сте също толкова груб в съобщенията си, както и в действителност!

Значи сте ресторантьор, Джонатан?

Да.

В такъв случай има нова резервация за кръчмето ви: маса за двама утре вечер на името на господин и госпожа Стрзеховски. Това разбрах от съобщението им, но то не беше много ясно.

Много добре. Лека нощ.

В Париж е 7 часът сутринта…

Джонатан раздразнено тръсна глава и пъхна телефона във вътрешния джоб на сакото си. Тази жена го ужасяваше.

Сан Франциско

21.30

Допотопно червено „Рено 4“ напусна национален път 101, за да тръгне по изхода, който водеше към центъра на града. Старата таратайка се влачеше като вол по „Ембаркадеро“ 12 12 „Ембаркадеро“ е името на крайбрежния път по бреговата линия на Санфранциския залив и пристанището; изграден е на изкуствена дига и натрупана земя до залива. , създаваше впечатление, че върви на забавен ход. Парното беше пуснато до максимум, прозорците бяха страшно изпотени.

— Ще ни пребиеш с твоя куп железа! — жалваше се Джонатан, настанил се на мястото до водача.

— Няма такова нещо, тя мърка, моята гаврошка! — защити се Маркус. — Само да знаеш колко я лаская!

Със сплъстени и разчорлени коси, щръкнали вежди, седемнайсетдневна брада и клепачи, притварящи се като на Друпи 13 13 Американски анимационен герой, който се появява през 1943 г. във филма на режисьора Текс Евери — куче с унило лице, откъдето идва и името му: Droopy (унил). : Маркус сякаш беше телепортиран от друга епоха, праисторическата, а през някои дни — и от друга планета. Потънал в панталон baggy 14 14 Панталон baggy е с ниска талия и широк надолу, произхожда от американските затворници, които при влизането в затвора трябва да предадат коланите си; с увиснал панталон те продължават да ходят и в свободния живот. и отворена до пъпа хавайска риза, рахитичният му силует сякаш беше прегънат и разглобен, за да се вмъкне в кабинката на колата. Обут със стари джапанки, той караше с един крак, с пета на амбреажа, а пръстите натискаха последователно газта и спирачката.

— Аз много обичам колата на чичо Маркус! — ентусиазирано произнесе Чарли от задната седалка.

— Мерси, приятел! — отговори той и му намигна.

— Чарли! Завържи си колана и спри да се въртиш — нареди Джонатан.

След това се обърна към своя приятел:

— Мина ли през ресторанта този следобед?

— Хъ… днес е затворено, нали?

— Но поне прие ли доставката на патиците?

— Какви патици?

— Патешки бутчета и рукола, които ни носи Боб Вудмарк всеки петък!

— Олеле, мислех си, че съм забравил нещо!

— Магаре недно! — ядоса се Джонатан. — Как си могъл да забравиш единственото, за което те бях помолил да мислиш?

— Нещата не са чак толкова драматични… — промърмори Маркус.

— Са! Независимо че Вудмарк е непоносим, неговата ферма ни снабдява с най-добрите продукти. Ако си му скроил шапката, той ще ни намрази и няма да ни търпи като клиенти. Обърни към ресторанта: готов съм да се обзаложа, че е оставил товара си в задния двор.

— Мога да погледна и сам — опита се да го успокои Маркус. — Първо да ви заведа у дом…

— Не — прекъсна го Джонатан. — Ти си нехранимайко, на който не може да се разчита, така че ще поема нещата в свои ръце.

— Но малкият е жив умрял от умора!

— Не, не! — развесели се Чарли — И аз искам да отида в ресторанта!

— Значи решено. Тръгни по отклонението на нивото на 3-та улица — нареди той, като изтри с ръкава си парата, която се кондензираше на предното стъкло.

Но старото рено не обичаше да му се сменя рязко маршрутът. Сцеплението на тесните гуми не беше достатъчно и маневрата едва не доведе до инцидент.

— Виждаш ли, че не контролираш тая съборетина! — извика Джонатан. — По дяволите, ще ни убиеш!

— Правя каквото мога! — успокои го Маркус, докато изправяше волана посред концерт от изгубили търпение клаксони.

Изкачвайки се по „Кърни Стрийт“, бричката сякаш си възвърна стабилността.

— Само защото си се срещнал със сестра ми ли си в това състояние? — запита Маркус след дълго мълчание.