Гийом Мюссо - Повикът на ангела

Хлебче чиабата , песто, домати конфи 5 5 Домати конфи — домати, мариновани по специална рецепта , шунка от Парма и моцарела: на Чарли му течаха лигите пред италианския сандвич. От съвсем малък той придружаваше баща си в кухните на ресторантите, което възпитаваше вкуса му към лакомствата и разви любопитството му към всевъзможни сладости.

— Внимавай да не обърнеш табличката, нали? — посъветва го Джонатан, след като плати леката закуска.

Хлапето кимна в знак на потвърждение, като внимателно пазеше равновесие между своето панино и бутилката вода.

Ресторантът беше претъпкан. Залата беше с овална форма, разтягаше се по дължината на остъклена стена, която гледаше директно към пистите.

— Къде ще седнем, тате? — запита Чарли, изгубен сред морето от пътници.

Джонатан проучваше с безпокойство гъстата тълпа, която се блъскаше около столовете. Видимо имаше повече клиенти, отколкото места. Изведнъж, като по магия, близо до панорамното стъкло се освободи маса.

— Курс на изток, матросче! — нареди той и намигна на сина си.

Забърза крачка, а в този момент звънът на телефона му отекна сред всеобщата врява. Джонатан се поколеба дали да отговори. Макар ръцете му да бяха заети — багажа в едната ръка и таблата в другата, — той се опита да извади апарата от джоба на сакото си, но…

Ама че гъмжило! — натъжи се Мадлин при гледката на армадата от пътници, която беше превзела ресторанта. Надяваше се да отдъхне за миг преди полета, но не откриваше маса, където да подложи крак!

Олеле! Едва не извика, когато една оперирана от комплекси тийнейджърка премаза крака й, без въобще да се извини.

Гадна малка чумо , помисли си тя изразително и я удостои със строг поглед, на който девойката отговори, като дискретно й показа среден пръст, чието предназначение не оставяше никакво съмнение.

Мадлин дори не успя да се почувства дестабилизирана от тази агресия. Тя току-що бе забелязала свободна маса до прозореца. Засили крачка, за да не изпусне скъпоценното местенце. Беше на три метра от целта си, когато телефонът започна да вибрира в чантата й.

Не му е времето!

Отначало реши да не отговаря, след това промени мнението си: вероятно Рафаел я търсеше. Несръчно грабна таблата в едната си ръка — Да му се не види, колко е тежка купата с чай! — докато с другата ровеше в чантата, за да измъкне мобилния телефон, потънал между внушителната връзка ключове, бележника и романа, който си носеше. Тя се изкриви, за да натисне копчето на апарата и да го допре до ухото си, когато…

Мадлин и Джонатан се сблъскаха жестоко. Купа с чай, ябълка, сандвич, бутилка кока-кола, чаша вино: всичко полетя във въздуха и се озова на пода.

Изненадан от удара, Чарли също изпусна своята табла и заплака.

Каква тъпачка! — разгневи се Джонатан, като се повдигаше не без усилие.

— Не можете ли да гледате къде ходите! — кресна той.

Какъв идиот! — избухна Мадлин, идвайки на себе си.

— На всичкото отгоре мен държите виновна? Не подменяйте ролите, старче! — рече му тя, преди да вдигне от земята телефона, чантата и ключовете си.

Джонатан се наведе към сина си, за да го успокои, прибра сандвича, предпазен от найлонова обвивка, както и бутилката вода и своя джиесем.

— Пръв видях тази маса! — възмути се той. — Практически бяхме седнали, когато се сгромолясахте стремглаво като лавина, без дори…

— Шегувате ли се? Забелязах тази маса много преди вас.

Гневът на младата дама подчертаваше до този момент недоловимия английски акцент.

— Както и да е, вие сте сама, а пък аз съм с дете.

— Хубаво извинение! Не виждам защо фактът, че сте с малчуган, ви дава правото да се хвърляте отгоре ми и да съсипвате блузата ми! — оплака се тя, тъй като откри петно от вино, изцапало дрехата.

Съкрушен, Джонатан раздвижи главата си и вдигна очи към небето. Отвори уста, за да протестира, но Мадлин бързо го пресече:

— И освен това не съм сама! — увери го тя, забелязвайки Рафаел.

Джонатан сви рамене и пое ръката на Чарли.

— Ела, да идем другаде. Смотана нещастница… — изрече той, докато напускаше ресторанта.

Полетът „Делта 4565“ напусна Ню Йорк за Сан Франциско в 17 часа. Изпълнен с радост, че отново се е срещнал със сина си, Джонатан не усети как минава времето. След раздялата на родителите му Чарли имаше фобиен страх от самолети. Беше му невъзможно да пътува сам или да заспи по време на пътуването. Така че седемте часа, колкото траеше преходът, бяха посветени на размяна на анекдоти, разказваха се смешни истории и за двайсети път беше изгледан целият филм „Лейди и скитникът“ 6 6 „Лейди и скитникът“ е пълнометражен анимационен филм на „Уолт Дисни“ от 1955 г. от екрана на лаптоп, като същевременно момчето се наслаждаваше на малки кофички американски сладолед Хааген Даз. Тези наслади бяха запазени за бизнес класата, но една сговорчива стюардеса, която не беше устояла пред симпатичната муцунка на Чарли и непохватния чар на баща му, с удоволствие наруши правилата.