Гийом Мюссо - Повикът на ангела

Ню Йорк

Летище Джей Еф Кей

Седмица преди Коледа

— И какво се случи след това?

— След това Рафаел ми подари диамантен пръстен от „Тифани“ и ме помоли да му стана жена.

С прилепен до ухото си телефон, Мадлин се шляеше пред високите прозорци, които гледаха към самолетните писти. На пет хиляди километра оттам, в малкия си апартамент в северната част на Лондон, най-добрата й приятелка слушаше, изпълнена с нетърпение, детайлния отчет за нейното романтично офейкване в Голямата ябълка.

— Той наистина е проявил голяма класа! — констатира Жюлиан. — Уикенд в Манхатън, стая във „Уолдорф“, разходка с каляска, старовремско предложение за женитба…

— Да — развесели се Мадлин. — Всичко беше съвършено, като във филм.

— Май в известна степен прекалено съвършено — подразни я Жюлиан.

— Ще ми обясниш ли как нещо може да бъде „прекалено“ съвършено, преситена госпожо?

Жюлиан несръчно се опита да поправи изреченото:

— Искам да кажа: изглежда, не достига изненадата . Ню Йорк, „Тифани“, разходка по снега и пързалката в Сентръл парк… Може да се предположи, че случилото се е очаквано, малко звучи като клише!

Злобничко Мадлин контраатакува:

— Ако си спомням добре, когато Уейн ти предложи брак, това се случи на излизане от кръчма, след пиянска вечер. Той беше натъпкан с алкохол като вагон от метрото в пиков час и отиде да повръща в тоалетната, след като ти поиска ръката, нали така?

— Окей, ти печелиш този рунд — капитулира Жюлиан.

Мадлин се усмихна, приближавайки се към зоната за качване, и се опита да намери Рафаел сред гъстата тълпа. В началото на коледната ваканция хиляди пътници се блъскаха на летището, което жужеше като пчелен кошер. Едни бързаха да се съберат със семействата си, докато други потегляха към края на света, към райски дестинации, далеч от сивотата на Ню Йорк.

— Всъщност — поде отново Жюлиан — ти не ми каза какъв беше твоят отговор.

— Шегуваш ли се? Естествено, че отвърнах „да“!

— Не го ли накара да започне да примира от любов?

— Да примира ли? Жюл, почти на трийсет и четири години съм! Не смяташ ли, че достатъчно дълго съм чакала? Обичам Рафаел, излизам с него от две години и се опитваме да си направим дете. След няколко седмици ще се настаним в къщата, която избрахме заедно. Жюлиан, за първи път в моя живот се чувствам закриляна и щастлива.

— Говориш така, защото той е до теб, нали?

— Не! — извика Мадлин, смеейки се. — Той отиде да предаде багажите. Говоря това, защото го мисля!

Тя спря пред будка за вестници. Всекидневниците бяха разположени един до друг, а първите им страници очертаваха портрета на ненормален свят, който беше заложил бъдещето си: икономически кризи, безработица, политически скандали, социално ожесточение, екологични катастрофи…

— Не се ли боиш, че с Рафаел животът ти ще е предвидим? — нанесе удар Жюлиан.

— Това не е недостатък! — обори я Мадлин. — Имам нужда от солиден мъж, от такъв, на когото може да се разчита, от вярност. Около нас всичко е нетрайно, крехко и несигурно. Не искам нищо подобно да има при нашата двойка. Желая вечер да се прибирам вкъщи и да съм сигурна, че ще намеря спокойствие и ведрост у дома. Разбираш ли?

— Хм… — промърмори Жюлиан.

— Никакво „хм“, Жюл. Започвай да обикаляш бутиците за шаферската си рокля!

— Хм — все пак повтори младата англичанка, но този път повече за да прикрие вълнението си, отколкото да изрази скептицизъм.

Мадлин погледна часовника си. Зад нея, върху пистите за излитане, сребристите самолети чакаха в индианска нишка, преди да потеглят.

— Е, добре, оставям те, полетът ми е в 17 и 30, а все още не съм си прибрала… мъжа!

— Бъдещият мъж… — поправи я Жюлиан усмихнато. — Кога ще ме посетиш в Лондон? Защо не го направиш този уикенд?

— Много бих искала, но е невъзможно: ще кацнем на летище „Роаси“ много рано. Едва ще ми стигне времето да взема един душ вкъщи преди отварянето на магазина.

— Виждам, че не бездействаш!

— Аз съм цветарка, Жюл! Най-много работа имам в дните около Коледа!

— Опитай се поне да поспиш по време на пътуването.

— Добре! Ще ти се обадя утре — обеща Мадлин, преди да затвори.