Гийом Мюссо: Повикът на ангела

— Франческа ти е заварена сестра — поправи го Джонатан.

— Как е тя?

Джонатан го погледна враждебно.

— Смяташ, че сме си лафили?

Маркус знаеше, че темата е болна, и не настоя повече. Той се концентрира над шофирането си, насочи се към „Кълъмбъс Авеню“ и гарира „бричката“ пред ресторантче, наречено „French Touch“ 15 15 В случая означава „Френски стил“. Има и такова явление в американската музика, появило се в началото на 90-те години. , на ъгъла на „Юнион Стрийт“ и „Стоксън Стрийт“.

Както Джонатан беше предвидил, Боб Вудмарк беше оставил стоката си зад ресторанта. Двамата мъже отнесоха щайгите, за да ги сложат в хладилната стая, преди да проверят дали всичко е наред в салона.

„French Touch“ се намираше в един от ъглите на Хексагона в сърцето на „Норт Бийч“, италианския квартал на Сан Франциско. Малко, но приветливо, заведението възпроизвеждаше вътрешността на френско бистро от 30-те години на XX век: дървена ламперия, корнизи, мозаечен под, огромни огледала стил Бел епок, стари афиши на Жозефин Бекер, Морис Шевалие и Мистингет. Ресторантът предлагаше традиционна френска кухня, без претенции, без превземки. Върху табелката, закрепена на стената, можеше да се прочете: „многолистно тесто от охлюви с мед, магре 16 16 Месо от гърди на патица или гъска. от патица с портокал, тропезианска торта 17 17 Два блата от козуначено тесто, между които се поставя подходя крем; наричат я още хамбургер с крем. …“

— Мога ли да получа сладолед, тате? — попита Чарли, настанявайки се пред лъскавия бар, разположен на видно място по дължината на залата.

— Не, скъпи. Ти изяде килограми в самолета. И освен това е много късно, отдавна вече трябваше да си в леглото.

— Ама нали е ваканция…

— Хайде, Джон, без нерви! — намеси се Маркус.

— А, не, няма и ти да си вреш гагата!

— Коледа е все пак!

— Две хлапета! — позволи си да се усмихне Джонатан.

Той се настани в един от ъглите на ресторанта, зад тезгяха на откритата кухня, която даваше възможност на гостите отчасти да следят подготовката на ястията.

— Какво би ти доставило удоволствие? — запита той сина си.

— Една „Бяла дама“! — изпълни се с ентусиазъм хлапето.

С вещина, майстор-готвачът разчупи няколко блокчета черен шоколад в малка купа, за да ги разтопи на водна баня.

— А за теб? — обърна се той към Маркус.

— Можем да отворим бутилка вино…

— Щом искаш…

Широка усмивка изгря на лицето на Маркус. Той весело стана от стола и се отправи към предпочитаното си място: избата на ресторанта.

В това време под лакомия поглед на Чарли Джонатан сложи в една купа две топки ванилов сладолед и една целувка. Когато шоколадът се разтопи, той прибави лъжичка сметанов крем фльорет. Изсипа топлия шоколад върху ледения крем и покри всичко това с бита сметана и с печени бадеми.

— Наслади се! — каза той и постави чадърче върху купола на крема.

Баща и син се настаниха на маса, седнаха един до друг върху удобна мека пейка. Със светнали очи Чарли се въоръжи с дълга лъжица и започна да си хапва.

— Погледни това вълшебство! — възхити се Маркус, завръщайки се от избата.

— „Screaming Eagle 1997“ 18 18 „Screaming Eagle“ („Кряскащият орел“) е висококачествено калифорнийско вино от лимитиран сорт. ! Да не си се смахнал? Тези бутилки са запазени за клиентите!

— Е, хайде! Нека това да бъде моят коледен подарък — помоли се той.

След чисто формална съпротива Джонатан прие да отворят страхотното вино. Общо взето, по-добре беше Маркус да изпие няколко чаши в ресторанта. В противен случай канадецът можеше да обиколи баровете, а когато беше под въздействието на алкохола, го дебнеха какви ли не катастрофи. Неведнъж някои от другарите му по чашка се бяха възползвали от податливостта и лековерието му, за да го оберат на покер и да го накарат да подпише фантастични разписки за заеми, които Джонатан след това с огромен зор изплащаше.

— Полюбувай се на цвета на този нектар! — възторгна се Маркус, докато изсипваше виното в гарафа, за да му даде възможност да поеме въздух.

Незаконно дете на бащата на Франческа и на квебекска кънтри певица, Маркус не получи нито сантим след кончината на своя създател, богат нюйоркски бизнесмен. Майка му наскоро почина и той почти не поддържаше отношения с доведената си сестра. Останал без петак, той живееше като волна птичка, безразличен към външния си вид, без да има понятие от а-бето на благоприличието и на правилата на живота в обществото. Спеше по дванайсет часа дневно, редовно помагаше в ресторанта, но обязаностите на битието и трудовото разписание сякаш не се отнасяха до него. Приятно не с всичкия си, толкова простоват, колкото и привлекателен, в него имаше нещо патетично и обезоръжаващо, независимо че последиците от безотговорността му трудно биваха преодолявани във всекидневието.