Гийом Мюссо - Повикът на ангела

През цялото време, докато продължи бракът му, Джонатан виждаше в Маркус само кретена, с когото нямаше какво да дели. Обаче когато Франческа го напусна, нейният доведен брат единствен го подкрепи. По онова време въпреки Чарли Джонатан потъна в черната дупка на депресията. Бездействащ и изваден от строя, той се потопи в мъката си, като все по-често се срещаше с господата Джак Даниел и Джони Уокър.

За щастие, като по чудо, Маркус за първи път в живота си се отказа от леността си и пое нещата в свои ръце. Той откри един италиански ресторант в криза, който току-що бе сменил собственика си, и положи много труд да убеди новите стопани да преобразят мястото във френско бистро и да поверят кухнята на родственика му. Тази инициатива позволи на Джонатан да се съвземе. Щом почувства, че приятелят му е спасен, Маркус отново изпадна в обичайното си безделие.

— За твое здраве! — рече той и подаде на Джонатан чаша вино.

— Значи Коледа дойде по-рано — заключи французина пускайки радиото в стил ар деко 19 19 Ар деко е елегантен стил в изкуството, който навлиза през 20-те години на XX век и слага отпечатък върху архитектурата, модата, бижутерията и вътрешния дизайн. , което беше открил на битак в град Пасадина.

Настрои апарата на рок станция, която предаваше директно версия на „Light My Fire“ 20 20 „Light My Fire“ („Запали ми“) е една от най-известните песни на състава „Доорс“, изпълнена за първи път през януари 1977 г.; тя е на 35-о място в класацията „500-те най-добри песни за всички времена“ на списание „Ролинг Стоунс“. .

— О, колко е хубаво! — възхити се Маркус, подпирайки се на пейката, без да може да се разбере дали говореше за кабернето или за музиката на „Доорс“.

Джонатан се опита на свой ред да се отпусне. Той разкопча яката на ризата си и свали сакото, но гледката на оставения на масата телефон на Мадлин го притесни. Тази история с джиесемите ще ме лиши от резервации — въздъхна той. Мнозина от редовните клиенти имаха личния му номер: привилегия, която им откриваше възможност да получават маса дори във вечери с голям наплив.

Маркус прибра апарата, а Джонатан наблюдаваше сина си, който сладко заспа на пейката. Щеше му се да си вземе десетина дни отпуск, за да се занимае по-добре с Чарли, но не можеше да си го позволи. Току-що се бе измъкнал от финансовата бездна, която почти го беше погълнала преди няколко години, и този възможен крах му стори доброто, че го ваксинира срещу открити кредити по текущи сметки, дългове, незаплатени ценни книжа и други банкови задължения.

Съсипан от умора, той затвори очи и Франческа се появи пред него такава, каквато я срещна на летището. Преди две години болката беше все още много силна. Почти нетърпима. Отвори очи и пое глътка вино, за да прогони образа. Не живееше живота, на който се бе надявал, но така му било писано.

— О, не е лошо бебчето! — възкликна Маркус, докато тлъстите му пръсти се плъзгаха по екрана, за да разгледа снимките в клетъчния телефон.

Джонатан прояви интерес и надникна към екрана.

— Дай да видя.

Сред снимките на младата жена имаше и приятно еротични. Внушаващи лека възбуда пози обезсмъртяваха в черно и бяло: фини дантели, копринени жартиери, вдигнати нагоре ръце, прикриващи срамежливо гърда или докосващи извивката на хълбока. Нищо прекалено дръзко във време, когато някои излагаха любовните си игрички в интернет…

— Мога ли да погледна, тате? — попита Чарли, който се събуди.

— Не, не, спи си. Не е за деца.

Все пак беше изненадващо, че с надутия си вид на благовъзпитана нахалница чумата от летището също си беше позволила да се щракне в съблазнителни пози.

Повече изненадан, отколкото възбуден, Джонатан съсредоточи погледа си върху лицето на модела. Видимо тя се забавляваше, благосклонно се отдаваше на играта, но зад фасадната усмивка човек можеше да открие известна свенливост. Без съмнение този тип снимки бяха по-скоро каприз на мъжа до нея, който за миг се беше възприел като Хелмут Нютон 21 21 Световноизвестен фотограф и фотохудожник (1920–2004). .

Кой стоеше зад апарата? Съпругът й? Любовник ли?

Джонатан си спомни, че забеляза мъж на летището, но беше неспособен да възпроизведе лицето му.

— Хубаво, стига толкова! — отсече той и остави телефона, съпроводен от разочарования поглед на Маркус.

Изведнъж се почувства като воайор и се запита с какво право се рови в частния живот на тази жена.

— Да не мислиш, че тя ще се посвени да стори същото! — отбеляза канадецът.