Гийом Мюссо - Повикът на ангела

Замислена, Мадлин отпи глътка от течността с вкус на лешници и на мискет. Обръчът се затягаше около Ла Тюлип, към който водеха всички следи. По какво чудо този тръгнал от нищото мъж се беше сдобил с благоволението на групата, която беше „изгонила“ Джонатан, и с любовта на Франческа?

Всяко от откритията й увеличаваше с една степен нейната възбуда. Разследването направо я всмукваше. В момента тя не мислеше за своите букети, за украшенията и дори за магазина си. Искаше само да открие тайната на Жорж ла Тюлип, която, беше сигурна в това, беше също така загадката на раздялата между Франческа и Джонатан.

Два и половина часа по-късно

Беше вече нощ, когато Жорж излезе от сградата на фондация „Де Лило“. Междувременно Мадлин успя да опита няколко различни видове чай. Много бързо плати прекалено солената сметка и яхна мотопеда в момента, когато поршето се отправи стремително към булевард „Курсел“.

По дяволите!

Тя се метна на триумфа си и даде газ, но докато стигна на площад „Терн“, беше загубила от погледа си колата.

Не се паникьосвай.

По всяка логика Жорж трябваше да се върне в ресторанта за вечерното сервиране.

Бинго! Откри го, когато влизаше в кръговото движение на площад „Етоал“. Отново усети тръпката екзалтация. Все повече и повече се вживяваше в играта на своето „дознание“. ТРЯБВАШЕ да проникне в тайната на Жорж, да претърси апартамента му, да го разпита, за да направи признания, които…

СТОП! Ти вече не си ченге! — крещеше гласът в главата й.

Вярно беше: да водиш разследване е много трудно, ако нямаш полицейска карта. Невъзможно е да го отведеш в участъка или да извършиш обиск на жилището му. Но след като нямаше сила, тя можеше да използва хитрост, да намери начин да влезе в контакт с него и да спечели доверието му.

Какъв начин?

Вятърът силно вееше в лицето й. Мадлин проследи колата до авеню „Виктор Юго“ и спря заедно с нея на червения светофар. „Кафе Фанфан“ вече беше на двайсетина метра.

Намери нещо. Сега.

Когато светна зелено, тя даде газ, за да се изравни с панамерата.

Няма да рискуваш да си изпотрошиш кокалите, нали!

Но някаква сила я теглеше напред.

Не съсипвай хубавия си мотопед!

Докато поршето забавяше ход, Мадлин наруши траекторията му и рязко натисна спирачка, за да му блокира пътя назад. Бронята удари мотопеда в момента, когато той се килна на една страна. Мадлин беше изстреляна от триумфа, който се плъзна по асфалта и спря чак до един уличен фенер. Младата жена падна на земята. Главата й се удари силно, но беше защитена от каската и поради бавната скорост в мига на сблъсъка не пострада особено.

Гумите на панамерата изскърцаха, оставиха ясна следа по асфалта и се заковаха. Силно притеснен, Жорж излезе от своето стоманено чудовище и се хвърли към Мадлин.

— Съжалявам! Съжалявам! Вие ми пресякохте пътя!

Мадлин констатира обхвата на пораженията: якето й беше протрито, джинсите й скъсани, а ръцете й от дланите до лактите — изподрани. Но нищо повече.

— Ще повикам линейка — рече Жорж и посегна към мобилния си телефон.

— Мисля, че няма да е необходимо — успокои го тя и си свали каската.

Разроши косите си и го дари с най-красивата си усмивка.

Желание грейна в погледа на Жорж: огънчето на ловеца. Като прие протегнатата ръка, за да й помогне да стане, Мадлин разбра, че е успяла да направи решителна крачка.

Тя спечели първия етап: да проникне при неприятеля.

Сан Франциско

Джонатан кликна върху последния файл. Снимката се появи на големия екран. Беше копие от афиша, отпечатан в хиляди екземпляри по четирите краища на Обединеното кралство, който съобщаваше за изчезването на Алис Диксън. В центъра на страницата стоеше образът на петнайсетгодишна хлапачка, с руси и твърди коси, със скръбна усмивка и много бледо лице, посипано с лунички. Бяха избрали тази фотография, защото девойката беше облечена със суичъра, с който е била в деня на отвличането й: подплатен пуловер с качулка в розово и сиво, а марката му беше „Абъркръмби&Фич“. Прекалено голяма за нея дреха, която тя беше персонализирала, като й бе залепила герба на футболния клуб „Манчестър Юнайтед“.

Сред различните документи от досието „Диксън“ Джонатан се бе концентрирал най-вече върху личните бележки на Мадлин и върху официалните документи от дознанието. Това беше първият портрет на Алис, който можеше да разгледа.

Щом снимката се появи на екрана, сърцето му се разигра. Обзе го вълна от безпокойство. След това погледът му потърси очите на Алис и стомахът го присви.