Гийом Мюссо - Повикът на ангела

В анонимно писмо неуравновесен тип призна отвличането, изнасилването и убийството на младото момиче, но той остави многобройни отпечатъци, които дадоха възможност да бъде идентифициран още същия ден. Бързо установиха, че е бил в затвора точно когато Алис е изчезнала.

На 12 април на третия подземен етаж на паркинг в „Мос Сайд“ 108 108 Квартал на три километра южно от центъра на Манчестър. намериха трупа на Лиам Килроу, пребит до смърт с бейзболна бухалка. Мъжът беше известен като един от адютантите на Дани „Дъб“ Дойл. Тази смърт не беше добре дошла за полицията, тъй като Лиам беше техен информатор и основната им карта да се надяват бързо да заловят кръстника на Манчестър.

Тази нощ Мадлин не заспа.

На 15 юни странен пакет пристигна в полицейското управление в Чийтъм Бридж.

Беше адресиран до Лейтенант Мадлин Грийн, дознател на аферата „Алис Диксън“ .

Беше херметичен контейнер от пластмаса, подобен на хладилните чанти, които се използват на пикниците. Мадлен отвори кутията: тя преливаше от счукани парчета лед. С ръце младата жена отстрани полупрозрачните кубчета. Първият пласт беше белезникав, но по-надолу червеникава течност проникваше сред леда. Когато забеляза петната от кръв, сърдечният й ритъм стана трескав. Опита се да не изпада в паника и направи кратка пауза, преди да продължи изследването си. На дъното имаше… полузамръзнало парче месо, което тя огледа с отвращение. После разбра, че това беше орган.

Зле отделено от тялото сърце.

Човешко сърце.

Сърцето на Алис.

Този път лабораторията в Бирмингам разполагаше с достатъчно материал и й бяха необходими само няколко часа, за да потвърди, че биологичните мостри, извадени от замразеното сърце, отговаряха на ДНК пробите, съдържащи се в косите на Алис.

Сега вече нямаше никакво съмнение.

Алис беше мъртва.

В този ден нещо се счупи в Мадлин. Тя се прибра у дома като сомнамбул, изпи няколко чаши уиски и две сънотворни хапчета. На другия ден не отиде на работа, нито през следващите дни. В продължение на три седмици остана просната на леглото си, в един вид летаргия, изгубена между алкохола и медикаментите. Реалността беше станала за нея непоносима. Вече нищо нямаше значение. Нито дори възможността да арестува смахнатия, който беше извършил престъплението. Тя беше изгубила управление, неспособна да се види в бъдеще време, готова да натисне копчето „OFF“ на своя живот.

На 19 юни вестник „Сън“ съобщи, че Ерин Диксън е влязла във връзка с продуцентска къща и е получила 50 000 лири стерлинги, за да бъде пренесена на екрана история, разказваща за изчезването и убийството на дъщеря й.

На 26 юни при извършване на обикновена пътна проверка полицията в Мърсисайд арестува някой си Харалд Бишоп. В пияно състояние мъжът пренасяше отзад в своя фургон режещи инструменти, изцапани с кръв. Отначало претендираше, че е разчленил глиган, когото случайно блъснал в гората на Боуланд. Но приказките му бяха объркани и подозрителни. Беше отведен в изтрезвителя в малкия полицейски участък в Прескот. Когато започна двайсет и четири часовото му задържане, полицаите не се усъмниха, че пред тях е този, когото пресата от години наричаше Палача от Ливърпул.

По време на разпита Бишоп призна за повече от двайсет убийства на млади жени или на подрастващи и също за толкова изнасилвания, извършени от 2001 до 2009 година.

Учудването беше пълно. Обикновен тест за наличие на алкохол в кръвта даде възможност за арестуването на един от най-ужасните стахановци на престъплението, които Англия е познавала. Множество убийства и отвличания от десет години насам най-после бяха разкрити.

Признанията на Харалд Бишоп продължиха цяла нощ. Призори последното убийство, което си приписа, беше това на Алис Диксън. Обясни, че хвърлил тялото й в река Мърси, след като изпратил сърцето й на полицията в Манчестър.

Аферата остана на първа страница на вестниците в продължение на седмици. Бишоп беше разпитван десетки пъти, но имаше несигурна памет, често смесваше дати и объркваше реда на някои от своите престъпления. Разследващите направиха обиск на дома му и откриха толкова многобройни останки от тела, че не беше възможно да идентифицират всичките със сигурност.