Гийом Мюссо - Повикът на ангела

Дойл се усмихна при това припомняне. Театралният клуб в колежа. Тогава той беше на четиринайсет години.

— Книгата на моя живот е била написана още преди да се появя на бял свят! Когато си роден в Чийтъм Бридж и се наричаш Дани Дойл, няма начин да се измъкнеш от съдбата си.

— Струваше ми се, че човек винаги има изход — отговори тя лукаво.

Пламъче светна в погледа на Дойл, последвано от открита усмивка, което незабавно преобрази лицето му и му придаде по-приветлив вид. Трудно можеше да се допусне, че това беше същият мъж, който преди месец отряза с мачете двата крака и двете ръце на украинец, опитал се да дублира дейностите му. Тя знаеше, че доброто и злото съществуват съвместно във всеки човек. Че някои — по избор или по принуда — изваждат на показ най-лошото в себе си. В този момент си зададе въпроса какъв човек би станал Даниел, ако беше заложил на светлата страна на личността си, вместо да тръгва по криволичещия път на бягството напред със задължително гибелен изход.

Настъпиха две-три секунди, през които времето замръзна. Тези две-три секунди на прошка, когато и двамата бяха на петнайсет години. Когато се усмихваха. Когато Даниел не беше убил никого. Когато тя не беше ченге. Когато Алис не беше изчезнала. Тези две-три секунди, през които животът все още беше пълен с обещания.

Две-три секунди…

След това един телохранител се появи на терасата и странният чар изчезна.

— Трябва да вървим, шефе, иначе ще изпуснем мъжа от Ямайка.

— Идвам в колата.

Даниел допи виното си и стана.

— Можеш да разчиташ на мен да ти помогна, Мади, но това най-вероятно е последният път, когато се виждаме.

— Защо?

— Защото скоро ще умра.

Тя сви рамене.

— От години все така говориш.

Дойл яростно си разтърка клепачите.

— Този път всички искат да ми светят маслото: руснаците, албанците, ченгетата, OFAC 104 104 Office of Foreign Assets Control — отдел в американското Министерство на финансите, което води борба срещу прането на пари. — Б.а. , новото поколение в квартала, което не уважава нищо и никого…

— Винаги си знаел, че нещата ще свършат така, нали?

— Рано или късно — рече той и й върна оръжието.

След това я изгледа за последен път и думи, които не беше подготвил, сами излязоха от устата му:

— Нашата целувка… още мисля за нея.

Тя сведе очи.

— Отдавна беше, Даниел.

— Вярно е, но искам да знаеш, че споменът винаги е с мен и не съжалявам за стореното.

На свой ред тя го погледна. Беше мъчително да го чуе, мъчително беше и да го приеме. Имаше нещо потискащо дори, но светът не беше бял или черен и честността я подтикна да признае:

— И аз не съжалявам, Даниел.

През седмицата след срещата на Мадлин и на Дани в полицейския участък „спонтанно“ се появиха още свидетели, така беше подновена пистата, свързана с бялата камионетка. Най-малко трима души заявиха, че са видели руса девойка на петнайсетина години в превозно средство, подобно на тези, които използват водопроводчиците или електричарите.

Техните свидетелства позволиха да бъде подготвен портрет-робот на мъж от „албански тип“, на възраст от трийсет до четирийсет години, който прокурорът от Crown Prosecution Service 107 107 Кралската прокурорска служба. прие да бъде разпространен масово.

Тайно Дойл въведе интернет сайт, www.alicedixon.com, носител на информацията на асоциация, занимаваща се със събиране на парични средства за финансиране на стотиците табла за афиши по гарите, автобусните спирки и търговските галерии из цяла Англия.

На 21 март на стадион „Туйкънам“ в Лондон, по време на Турнира на шестте нации, сред зрителите на ръгби мача между Англия и Шотландия, бяха разпространени 82 000 листовки за търсене.

Всичко се повтори на 7 април, по време на четвъртфиналния мач от Лигата на шампионите между „Манчестър Юнайтед“ и „Порто“: портретът на Алис беше прожектиран в продължение на една минута върху гигантските екрани на стадион „Олд Трафорд“ пред седемдесет хиляди души и няколкостотин милиона телезрители.

От този момент нататък свидетелствата нараснаха лавинообразно.

Полицейското управление беше атакувано от умопобъркани и от разказвачи на басни, но новите писти ставаха много: лекар твърдеше, че е срещнал Алис в деня на изчезването й във влака „Евростар“ за Брюксел. Проститутка казваше, че е работила с нея в квартала „Де Вален“, зоната с червените фенери в Амстердам, прочут със сексшоповете си, с пийпшоу и с изложените на „витрини“ момичета. Наркоманка се кълнеше, че е делила дрога с нея в Сохо. Тираджия беше сигурен, че я е забелязал в черен мерцедес по магистрала в Полша. Туристка изпрати на полицията снимка, направена до басейна на луксозен хотел в Тайланд, а на нея се виждаше девойка, която си приличаше с Алис като две капки вода. Придружаваше я възрастен мъж. Фотосът беше разпространен по интернет и изследван от специалисти по морфология, но накрая и тази следа беше изоставена.