Гийом Мюссо - Повикът на ангела

— Основата на бизнеса ми е такава…

— Е, добре, искам да използваш мрежите си, за да ми намериш информации за отвличането на Алис.

— Какви информации?

— Свидетелства, които хората не са пожелали да дадат пред полицията.

Дойл въздъхна и в продължение на няколко секунди се замисли.

— Мади… Тази хлапачка изчезна преди повече от три месеца. Отлично знаеш, че никога няма да я наме…

— Не съм дошла, за да ти слушам глупостите — спря го тя, преди да продължи с разсъжденията си. — Сред твоите връзки има безскрупулни политици и много бизнесмени. Типове, които също са ти длъжни понеже не си изпратил на жените им или на пресата компрометиращи ги снимки, където правят групов секс с кол-гърли. Впрочем детайлите са ти известни по-добре отколкото на мен, защото на тези момичета ти им плащаш…

Нервен тик се появи на устните на Дойл.

— Откъде знаеш?

— Аз съм ченге, Даниел. Наясно си, че телефонът ти се подслушва от месеци.

— Имам десетина телефона — защити се той и сви рамене.

— Няма значение. Искам да си послужиш с тези „бели якички“, за да мобилизираме общественото мнение.

Барманът им донесе бутилка бордо, което все пак беше открил.

— Ще бъде ли доволна госпожицата? — попита той.

— „Шато О-Брийон 1989“! — рече тя, гледайки етикета. — Няма да го отваряме. От великолепен район е!

Дойл направи жест с глава на бармана да им сипе в две чаши.

— Принадлежеше на руски курвин син, който сега почива шест стъпки под земята! Изключително удоволствие е за мен да пия за негово здраве.

За да не му противоречи, Мадлин накваси устните си в нектара и зачака отговора на Дойл.

— Ако ти помогна да намериш това момиче, какво ще спечеля в замяна?

— Лично удовлетворение, индулгенция от Бога за някои от твоите действия, един вид изкупване…

Той леко се засмя.

— И по-сериозно?

За да си даде смелост, Мадлин отпи дълга глътка вино. Беше се подготвила за търговската сделка. Дойл не даваше нищо без нищо и затова тя дойде да се срещне с него като последна надежда.

— От няколко седмици едно пиленце ни осведомява за твоите планове… — започна тя.

Дойл тръсна глава.

— Твърдиш, че в моя екип има къртица ли? Ти блъфираш.

— То ни предупреди за въоръженото нападение на фургона на Бътерфлай Банк, което си подготвил, за идния петък…

Дойл остана невъзмутим.

— Ако ти помогна, ще ми снесеш ли името му?

Мадлин се сви на стола си.

— И дума да не става, прекалено много ти казах. Оправяй се и изхвърли певеца със собствени средства.

— Приемаш да компрометираш репутацията си, идвайки да искаш помощ от мен, но не си готова да си измърсиш ръцете докрай, така ли?

— Даниел, моля те… Ако ти дам името на този тип, ще е мъртъв, преди да се свечери.

— Няма съмнение — отговори той и я погледна с обич, смесена с упрек.

Те бяха свързани по странен начин. Освен нея никой никога не го беше наричал „Даниел“, и той беше сигурен, че тя не позволява на много хора да се обръщат към нея с „Мади“.

— Полумерки при това положение не може да има. Или се хвърляш да спасяваш хлапачката, или отказваш да се намокриш. Ти решаваш.

— Не ми оставяш никакъв избор.

— „Винаги имаме избор. Ние дори сме сумата от нашите избори.“ В коя книга бяха тези думи? В един от романите, които ти ми изпрати по време на първия ми престой в затвора.

Пред хората си Даниел се правеше на невеж, но съвсем не беше така. Противно на брат си, той се интересуваше от изкуство и преди да го вкарат в пандиза, започна да следва икономика и мениджмънт първо в Лондон, а след това в университета в Калифорния.

Мадлин извади сгъната на четири хартийка от джоба на джинсите си и я подаде на Дойл.

— Окей, ето името на твоя издайник — рече тя.

Стана, за да си тръгне от пъба.

— Остани още пет минути — помоли той и я задържа за ръката.

Но тя се освободи от докосването му. Тогава, за да бъде с него още малко, той извади запалка от джоба си и запали хартията, без да прочете съдържанието.

— Добре, ти спечели.

Тя прие да седне пак и той й поднесе нова чаша вино.

— Защо не напусна този шибан Манчестър? — попита я и си запали цигара. — Винаги си казвала, че искаш да живееш в Париж.

— Ами ти, защо не остана в Съединените щати? Тези агенции за недвижими имоти и ресторантите, които купи в Лос Анджелес, за какво ти служат? За пране на пари ли?

Той избегна въпроса и рече:

— Искаше да отвориш магазин за цветя…

— А пък ти казваше, че ще пишеш театрални пиеси!