Гийом Мюссо - Повикът на ангела

— Какво мислиш?

— Мисля си, че понякога жените са кучки — отговори Такуми.

— Ако говориш такива простотии — промърмори Мадлин, — смятам да престана да те водя по заведения и…

Но младият японец не я остави да завърши изречението:

— Чакайте! Това име: Жорж ла Тюлип, съм го чувал някъде. Дали не сме му продавали цветя?

— Не, не вярвам. С подобна фамилия щях да го запомня! И освен това бих се учудила, ако той се разхожда из Париж…

Но Такуми не се отказа от идеята си.

— Носите ли компютъра си с вас?

Мадлин въздъхна и извади от чантата си електронния бележник , в който беше записала постоянната си клиентела.

Такуми премести екрана пред себе си и написа „Ла Тюлип“. Не чака дълго и прочете появилите се данни:

— Изпратих му букет пурпурни далии преди осем месеца. Поръчка, която ни възложи вашият колега от XVI район Изидор Брокус. Аз попълних фактурата на името на ресторанта, затова презимето му не ви говори нищо.

— А ти спомняш ли си го?

— Не, оставих цветята на един служител.

Мадлин не можеше да повярва на очите си. Не само Жорж ла Тюлип беше наел отново ресторант, но и живееше в Париж. Няма съмнение, че светът е голямо село…

— Добре, да вдигаме платната — даде нареждане тя. — Ще си доядеш кебапа в колата, но внимавай да не намеря следа от мазнина по седалките!

— В магазина ли се връщаме?

— Да, ти отиваш там; аз имам намерение да направя посещение на „Фанфан Лалето“.

— Но под какъв претекст?

— Мислиш ли, че трябва да имам претекст, за да поговоря с мъж?

Сан Франциско

Хипнотизиран от екрана на своя компютър, Джонатан препрочиташе за трети път статията от вестника.

(„Гардиън“, 8 юли 2009 г.)

Чийтъм Бридж — Месец след зловещото откритие, свело до нулеви шансовете да бъде намерена жива младата Алис Диксън, лейтенантът от полицията, натоварен с дознанието, Мадлин Грийн, трийсет и една годишна, тази нощ се опитала да сложи край на живота си, като се обесила на греда в своя апартамент.

Младата главна инспекторка за щастие повлякла при падането си стъклен бюфет, който се разбил на пода и разбудил съседката по етаж Жюлиан Ууд, а тя светкавично се намесила. След като получила първа помощ, госпожица Грийн била превозена в болницата в Нютън Хийт.

Според лекарите състоянието е тревожно, но прогнозата за живот е добра.

Как да си обясним този злощастен жест? Чувство за вина? Свръхактивност? Неспособност да забрави едно мъчително дознание? Във всеки случай това е правдоподобно обяснение. Хенри Полстер, суперинтендант на полицията в Манчестър, разкри, че Мадлин Грийн е спряла да работи, след като е научила за смъртта на Алис Диксън, четиринайсетгодишна, последната жертва на Харалд Бишоп, печално известния сериен убиец, арестуван преди няколко дни от полицията в Мърсисайд. Сред колегите на госпожица Грийн учудването се смесва с вълнение. „Дори зад решетките, Палача от Ливърпул докопа нова жертва“, изразява тъгата си нейният колега, детектив Джим Флаерти.

Джонатан си почеса главата: тази история несъмнено беше държала в напрежение Великобритания в продължение на месеци, но не бе прекосила Атлантическия океан.

— Чувал ли си да се говори за аферата „Алис Диксън“ или за Палача от Ливърпул? — за всеки случай той запита приятеля си.

— Никога — увери го канадецът.

Естествено. Няма какво да размишлява: хора като Маркус живееха в нереален свят, далеч от действителността. Свят, в който Бил Клинтън беше все още президент, Берлинската стена си стоеше на мястото, там непрестанно се играеше на флипер и на „Пъкмен“ 93 93 Много популярна класическа видеоигра. по баровете.

Идеята възникна от само себе си. Джонатан включи клетъчния телефон на Мадлин и стигна до софтуера, защитен от парола.

ENTER PASSWORD

Той написа „Алис“ и програмата тутакси го прие…

Телефонът съдържаше стотици документи по аферата „Диксън“: бележки, статии, снимки, видеа. Последователно, след като ги оглеждаше на екрана, Джонатан ги прехвърляше в своя компютър, за да ги осмисли внимателно по-късно. В началото реши, че тези файлове представляват нещо като огромно пресдосие за отвличането и убийството на момичето, но колкото повече напредваше, той разбираше защо Мадлин беше сторила всичко необходимо, за да защити данните. Младата жена беше сканирала и копирала всички елементи от досието, представляващо последното й дознание. Тук се намираха собствените й бележки, списъците на взетите отпечатъци от пръсти, разпитите на заподозрените, филмирани по време на задържането им, снимките и точните описания на веществените доказателства, десетки страници с разпити на съседи. Цял куп документи, белязани с печата на „Greater Manchester Police“, които въобще не трябваше да напускат полицейския участък или съдебната зала…