Гийом Мюссо - Повикът на ангела

За да отсрочи момента на схватката със студа, Мадлин удължи престоя си в приветливия пашкул. Покупката на предвестници на пролетта — зюмбюли, жълти нарциси, кокичета — я измъкна от меланхолията. За нея, която ненавиждаше периода на празниците, началото на зимата беше най-тъжният момент на годината, но също така и времето, когато тя изпитваше най-голяма нужда да види как животът се възвръща. Именно това беше за Мадлин истинското обещание на Коледата…

Такуми с усилие затвори багажника. Камионетката беше препълнена до пръсване.

— Хайде, ела, ще те черпя закуска! — предложи Мадлин.

— Най-после нежна думичка!

Те щурмуваха вратата на „Корделиери“ — бистрото, разположено в центъра на градинарския сектор. Около бара множество клиенти дискутираха щяло и нещяло, прекрояваха света пред чаша червено или бяло вино. Някои бяха погълнати в четене на „Паризиен“, други попълваха фишовете за лотото или за конните надбягвания. Немалко от разговорите се въртяха около близките президентски избори: ще бъде ли преизбран Саркози? Дали левицата е предложила по-добър кандидат?

Те седнаха на маса, която се намираше на не толкова шумно място. Мадлин поръча двойно еспресо, а Такуми беше съблазнен от мазен кебап.

— Стомахът ти навярно функционира много добре! Четеш ми морал за пушенето, а ти трябва да внимаваш за своя холестерол!

— Отворен съм към всички култури — оправда се азиатецът и отхапа голямо парче от сандвича.

Младата жена си свали ръкавиците и разкопча канадката, от която извади телефона на Джонатан.

— Още не сте го изпратили — констатира японецът.

— Наблюдателен си.

— Впрочем никак не се учудвам.

— Създавам ли ти проблем? — изрепчи се тя отбранително.

— Не, бях сигурен, че историята на Лампрьор ви заинтригува…

Тя смекчи тона и привидно колебаеща се, му подаде лист хартия, който през нощта беше извадила на принтера.

— Тъй като си живял в Съединените щати, чул ли си нещо по този въпрос?

Обзет от любопитство, Такуми взе в ръце статията и прочете:

За няколко дена най-прочутият главен готвач изгуби съпругата си, своя ресторант и най-добрия си приятел. Поглед към една двойна измяна.

— Не знаех, че четете подобна преса — каза той и си сложи очилата.

— Спести ми стрелите си, ако обичаш!

Четирите снимки, които илюстрираха статията, не оставяха никакво съмнение за възможните интерпретации. Те бяха направени на 28 декември 2009 г. в Насау, на Бахамските острови. На тях се виждаше Франческа в компанията на някой си Жорж ла Тюлип. Двойката беше заловена от папарак в райско местенце, наречено Кейбъл Бийч. Макар и „откраднати“, фотосите имаха естетически вид. В светла памучна рокля, бившата манекенка крачеше ръка в ръка с любовника си по плаж от чист пясък, край тюркоазени и блестящи води. Поведението им издаваше техните чувства: усмихваха се и флиртуваха съучастнически — сякаш са сами на света. На последната снимка двете влюбени гълъбчета нежно се целуваха на терасата на кафене с колониална архитектура.

В тази серия от пози имаше нещо сладникаво и ретро, което напомняше за рекламите на Калвин Клайн от 90-те години на XX в.

Обикновено повече склонна да разкрива мъжките забежки, скандалната преса не изглеждаше дружелюбна към „лудориите на Франческа“. Трябва да се каже, че в този лицемерен и двуличен свят всички съставки бяха налице, за да се предаде на измяната измерение на антична трагедия. От една страна, прелюбодейката с фатална красота, която заминаваше на края на света, за да измами съпруга си с най-добрия му приятел. От друга, верният мъж, останал в Ню Йорк, за да се грижи за сина си, и същевременно опитващ се да спаси ресторанта в опасност. Последна, но не най-маловажна, ролята на любовника се изпълняваше с представителност от Жорж ла Тюлип. Човекът беше висок, кестеняв, тайнствен, съблазнител. „Красиво копеле“, което въпреки смешното си име 91 91 Ла Тюлип в превод означава Лалето, което напомня за знаменития филм с Жерар Филип и героя Фанфан Лалето. имаше фрапираща прилика с Ричард Гиър от най-хубавите му години.

Когато човек се зачетеше по-внимателно в статията, разбираше, че Жорж ла Тюлип е работил като първи помощник на Джонатан в „Император“: той беше най-близкият му сътрудник, а също и негов приятел. Преди да срещне Джонатан, Жорж обикаляше филмовите кастинги и същевременно продаваше хотдог в амбулантна количка, с каквито е пълно в Манхатън. Джонатан имаше способност да разкрива потенциалните възможности на хората. Той подготви Жорж и го направи свой адютант, донесе му стабилност, материално благополучие и CV, което му създаваше сигурност, че ще намира работа до края на дните си. За да му благодари, Жорж беше откраднал жена му…