Гийом Мюссо - Повикът на ангела

— Всъщност предпочитам чичо Маркус да ми направи троен сандвич…

— Хубаво — рече готвачът неопределено.

— Почти е готов! — отзова се Маркус и извади необходимите съставки от шкафа.

Чарли си облиза устните и скочи върху една от табуретките, които заобикаляха бара.

Маркус старателно намаза с масло първата филийка бял хляб, замесен с мед, посипа я с какао, преди да я покрие с втора, поръсена с кондензирано мляко, а след това прибави и трета, покрита с кленов сироп.

Чарли захапа сандвича и възкликна с пълна уста:

— М’ого е вкушно, благодаря!

Горд от комплимента, Маркус си приготви същата закуска.

— Ще си направиш ли, Джон?

Джонатан отвори уста, за да откаже — невъзможно е да погълне тази хиперкалорична смес, — но си промени мнението. Защо да обръща гръб на всички удоволствия и на всички моменти на единомислие с Маркус и със сина си? В крайна сметка канадецът имаше много недостатъци, но той внасяше малко веселие и оригиналност в техния дом. И най-вече нямаше равен, който така да успява да разсмее Чарли, докато самият той, затворен в тъгата си, не беше най-лъчезарният баща, за когото един син можеше да мечтае.

— Защо пък не в края на краищата! — съгласи се той и се присъедини към тях на масата.

Сервира на всички по чаша чай Пу’ър, а след това пусна малкото радио и го нагласи на станция, специализирана за калифорнийски рок. Така че в ритъма на инструментите на „Йигълс“ 85 85 Американска рок група, сформирана в Лос Анджелес, Калифорния в началото на 70-те години на XX в. , „Тото“ 86 86 Американска рок група, сформирана в Лос Анджелес през 1977 г. и „Флийтуд Мак“ 87 87 Американско-британска група, сформирана през 1967 г. от Питър Грийн. си излапаха следобедната закуска.

— Знаеш ли какво? Ще запиша знаменития „сандвич трио на чичо Маркус“ в листата на десертите в ресторанта — пошегува се Джонатан. — Сигурен съм, че ще се търси!

Чарли се смееше от сърце, но повдигна очи:

— Защо си разлепил всичките тези снимки? — учуди се детето, като посочи фотосите на Мадлин, които покриваха стената на кухнята.

Джонатан се почувства хванат натясно. От два дни той беше воден от любопитството, но сега му беше трудно да разбере логиката и смисъла на поведението си. Защо животът на тази жена го беше привлякъл толкова? Защо се чувстваше натоварен с нещо като мисия?

— Прав си, ще ги махна — рече почти облекчен от взетото рационално решение.

— Ще ти помогна — предложи Маркус.

Двамата мъже станаха и започнаха да свалят една по една снимките, които покриваха стаята.

Мадлин във Венеция, Мадлин в Рим, Мадлин в Ню Йорк…

— Я, видя ли? Това е Кантона…

— Какво?

Маркус му подаде снимката, която току-що бе отлепил. С кожено яке и вталена шемизета Мадлин се усмихваше пред торта за рожден ден, украсена с двайсет и девет свещички. Събитието датираше отпреди пет или шест години. Тя беше чувствително по-млада, но и не толкова елегантна и женствена, колкото жената, която Джонатан беше срещнал на летището. По онова време имаше по-кръгло лице, момчешки вид и грозни тъмни кръгове под очите.

Снимката беше направена в офис: виждаха се прибрани в папки досиета, малко поовехтял компютър й химикалки, маркери и ножица, подредени в чаша. Независимо че изображението не беше с добро качество, можеше да се различи закаченият на стената постер на Ерик Краля 88 88 Ерик Кралят е прякорът на футболиста Ерик Кантона, когато той играе в отбора на „Манчестър Юнайтед“. — Б.а. , облечен с фланелка на „червените дяволи“.

— Знаеш ли къде е направена тази снимка? — запита Маркус.

— Не.

— Според мен в полицейски участък.

— Защо?

Той посочи черен и жълт силует, мяркащи се в дъното.

— Тези двамата са ченгета.

— Глупости!

— Можеш ли да увеличиш снимката?

— Слушай, да не се намираме в сериала „От местопрестъплението“…

— Опитай!

Невярващ, Джонатан грабна лаптопа, на който беше извадил всички снимки на Мадлин, и кликна върху заставката за отварянето на фотошопа, а после задвижи вариообектива. Естествено, равнището на изображението не беше съвършено, но се различаваха много повече детайли.

Не беше невъзможно жълтите петна в дъното на екрана да отговаряха на светлоотразителните жилетки, които носеха някои английски полицаи. Но не беше съвсем сигурно. Докато разглеждаше различни детайли от снимката, друга подробност привлече вниманието му: трите букви GMP, които се мъдреха на чашата на Мадлин.