Гийом Мюссо - Повикът на ангела

— Защо баща ти е сторил това?

Джонатан намали скоростта, за да избегне заслепяване от обедното слънце.

Няколко секунди той не отговори, а след това продължи сякаш разсъждаваше на глас:

— Предполагам, има доста причини: изхабяването на желанието, страхът от остаряване, нуждата да се увериш в способността си да съблазняваш, убеждението, че една авантюра няма да доведе до фатални последици… Несъмнено обясненията могат да бъдат много. Не твърдя, че прощавам на баща си, но и не бих искал да хвърля камък по него.

— Значи не по тази причина не си му говорил преди да почине?

— Не, скъпи, не за това. Баща ми имаше други дефекти, но въпреки неверността му аз никога не съм се съмнявал в неговата любов към майка ми. Сигурен съм, че прелюбодеянието жестоко го е измъчвало, но страстта е като наркотика: в началото си мислиш, че властваш над нея, а после един ден установяваш, че тя властва над тебе…

Едновременно изненадан и малко засрамен от тези изповеди, Чарли погледна баща си учудено във вътрешното обратно огледало, но Джонатан рече:

— В крайна сметка той успя да „се излекува“ от привличането към тази жена. Но шест месеца след края на приключението реши да признае изневярата пред майка ми.

— Защо? — запита момчето, отваряйки широко очи.

— Мисля, че се гневеше на себе си, понеже се смяташе за виновен.

Джонатан даде мигач и паркира пред единствената бензиностанция в района.

— И след това какво? — продължи да пита хлапето, следвайки баща си.

Джонатан откачи маркуча за горивото.

— Умоляваше съпругата си да му прости. Тъй като имаха две деца, той я призоваваше да запазят семейството, но майка ми беше опустошена от тази измяна. Мъжът й беше разрушил тяхната любов и провалил всичко, което бяха постигнали. Така че тя не прие неговата прошка и го напусна.

— Отведнъж ли?

Джонатан плати и се върна в колата.

— Баба ти беше такава — обясни той, потегляйки.

— Тоест?

— Беше дълбоко влюбена, голяма идеалистка, екзалтирана и страстна. По жесток начин тя осъзна, че човекът, когото обичаше повече от всичко на света, беше способен да я излъже и да я нарани. Често казваше, че при двойката най-важното е доверието. Казваше, че без доверие любовта не е истинска любов и в това отношение ми струва, че има право.

Тъй като хич не беше глупав, Чарли си позволи да отбележи:

— Това прилича на всичко, което си преживял с мама.

Джонатан потвърди:

— Да, в продължение на години ние с майка ти бяхме едно цяло. Деляхме всичко и нашата любов ни предпазваше от всичко. Но един ден… един ден любовта си отиде… и няма какво друго да се каже.

Чарли тъжно поклати глава и тъй като нямаше какво друго да каже, остана мълчалив чак до вкъщи.

Сан Франциско

Неделя

Ранен следобед

Чарли отвори вратата на дома си и се спусна към салона.

— Виж, чичо Маркус! Хванах две риби!

Разплул се на канапето, клатейки крака, канадецът пушеше цигара с канабис, дебела като фунийка за пържени картофки.

— Странно мирише — рече момчето и си стисна носа. Маркус скочи и скри наркотичната цигара, като я захвърли в кашпата, която стоеше върху ниската масичка.

— Хей, здравей, момченце.

Но Джонатан го порази с поглед.

— Колко пъти ще ти повтарям…? — подхвана той, побеснял от яд.

— Добре де, никой не е умрял — защити се вяло канадецът.

— С твоите дивотии ще ми отнемат правата да се грижа за сина си, така че, да, има смъртен случай!

Джонатан отвори всички прозорци, за да проветри, а в същото време Чарли извади от хладилната чанта още пърхащи костур и малък морски език.

— Те са съвсем свежи! — заяви той много горд с улова си.

— Да, не приличат на чичо Маркус… — добави коварно Джонатан, за да разсмее синчето си.

Вярно е, че неговият сънаемател имаше собствена концепция за „неделното облекло“: измачкани гащета, два различни чорапа и фланелка, която този път беше украсена с листо канабис, което се открояваше върху ямайското знаме.

— Искаш ли плод? — запита Джонатан, подреждайки в хладилника останалата част от провизиите, които беше взел за пътуването.