Гийом Мюссо - Повикът на ангела

— Ужасно! Люти! — разкрещя се той, изплювайки набързо онова, което е в устата му.

Под развеселения поглед на стария японец детето се обърна към баща си.

— Можеше да ме предупредиш! — упрекна го то, за да прикрие унижението си.

— Хайде, ела, ще те заведа да купим шоколад — предложи Джонатан, смачка цигарата и вдигна Чарли на раменете си.

В това време в Париж…

Беше малко след 19 часа, когато един куриер влезе в „Необикновената градина“. Въпреки напредналото време магазинът още беше оживен и Мадлин се опитваше да направи невъзможното, за да задоволи всички клиенти.

Куриерът свали каската си и имаше усещането, че е преминал в друго измерение. С цветята в есенни багри, със смесените аромати, с люлката и със старата металическа лейка бутикът странно му напомняше за градината в селската къща на баба му, в която той беше прекарал повечето от своите детски ваканции. Изненадан от неочакваната нежност на този природен остров, той имаше усещането, че за първи път от много време насам диша истински.

— Мога ли да ви помогна? — запита Такуми.

— „Федерал Експрес“ — отговори той, внезапно изплувайки от мечтанието. — Помолиха ме да дойда и да взема някакъв пакет.

— Точно така, ето го.

Куриерът пое картонения плик, който азиатецът му подаде.

— Благодаря. Хубава вечер.

Той се появи на улицата и яхна мотопеда си. Запали го, натисна стартера и ускори ход, за да излезе на булеварда. Вече беше изминал десетина метра, когато забеляза в огледалото за обратно виждане жена, която го викаше. Закова спирачка и спря до тротоара.

— Аз съм Мадлин Грийн — обясни тя, когато го доближи. — Аз попълних формуляра в интернет, за да искам експресното изпращане на тази пратка, но…

— Имате намерение да анулирате поръчката си ли?

— И да получа обратно моя пакет, ако обичате.

Без да създава трудности, младежът върна плика на Мадлин. Очевидно беше свикнал изпращачите да променят намерението си в последния момент.

Тя подписа разписка, след това му подаде банкнота от 20 евро, за да го обезщети.

Мадлин се върна в магазина, притискайки телефона към гърдите си, като си задаваше въпроса дали е взела правилното решение. Избирайки възможността да не връща джиесема на Джонатан, тя осъзнаваше, че поема риска да го провокира. В случай че не чуеше нищо за него в близките дни, щеше да успее да му изпрати апарата, но ако нещата тръгнеха на зле, искаше да запази възможността да осъществи директна връзка с този мъж.

Разбира се, надяваше се това никога да не се случва.

Сан Франциско

Джонатан продължи да пазарува под арките на „Фери Билдинг“. Повече от стогодишна, морската гара гордо се разпростираше по дължината на „Ембаркадеро“. Тя беше изпитала своя час на славата през 20-те години на XX век, когато беше пристан за най-значимите пътници на света. Днес основната й сграда беше превърната в елегантна търговска галерия, където щандове за домашно приготвено сирене, хлебарници, магазини за деликатеси, италиански заведения за готова храна и луксозни бакалници се разполагаха от край до край, а лакомниците високо оценяваха разнообразието.

Ресторантьорът завърши покупките си с асортимент зимни плодове, грозде, киви, лимони, нар, портокали, а след това изпълни обещанието си и поднесе на своя син чаша шоколад в едно от кафенетата на кея.

С облекчение Чарли прогони вкуса на горчицата, който изгаряше устатата му с нежното ухание на какаото. Джонатан се задоволи с чаша китайски чай Пу’ър. Мислите му бяха другаде. Щом отпи от чая, веднага провери екрана на мобилния телефон. Все така нямаше вест от Мадлин.

Вътрешният му глас подсказваше да спре дотук. На какво си играеше? Какво се стремеше да докаже? Какво друго освен неприятности можеха да му докарат тези разследвания?

Но той реши да отхвърли предупрежденията. Последната нощ методично беше отворил всички приложни програми и само една му се струваше подозрителна: тя беше някакъв вид склад, който позволяваше да чете файловете с голям обем — PDF 58 58 Отворен стандарт за обмен на документи. , снимки, видеа, — след като ги е пренесла от компютъра към телефона си. Ако Мадлин криеше документи в апарата си — анализът на паметта на телефона предполагаше именно това, — те се намираха именно там.

Само че това приложение беше предпазено от парола:

ENTER PASSWORD

Джонатан видя как курсорът премигва, подканяйки го да напише тайния код. Каквото ще да става, той опита последователно MADELINE, GREEN, а след това и PASSWORD.