Не биваше да си въобразява.
След като и третият му опит се провали, погледна часовника си и се обезпокои, че толкова много е закъснял. През уикенда наемаше служител, за да му помогне в ресторанта, но младият готвач нямаше ключове, а не трябваше да разчита на мързеливеца Маркус да бъде точен.
— Хайде, моряче, да вдигаме платната! — нареди той и помогна на Чарли да си облече палтото.
— О, татко, може ли преди това да отидем да кажем „добър ден“ на морските лъвове 59 59 Морските лъвове са вид тюлени.
?
Момчето обожаваше баща му да го заведе да погледа странните морски животни, които след земетресението през 1989 г. превърнаха аквариума в търговския център „Пиер 39“ в свой дом.
— Мили мой, трябва да отида да работя — отговори му Джонатан с известно чувство за вина. — Ще идем утре да ги видим в Бодега Бей и ще ловим риба от корабче, съгласен ли си?
— Окей! — извика Чарли и скочи от стола си.
Със салфетка Джонатан избърса мустаците, които шоколадът беше нарисувал под носа на сина му.
Почти бяха пристигнали на паркинга, когато мобилният телефон започна да вибрира в джоба му. Джонатан извади апарата, за да констатира, че името ЕСТЕБАН се беше изписало на екрана.
* * *
За момент той се поколеба дали да отвърне, но отговорникът за покупките вече го чакаше, за да му помогне да натовари стоката. Чарли с удоволствие беше готов също да се намеси и тримата бързо пренесоха кафезите в „Мини Купър Остин“, автентичен countryman 60 60 Мини купър кънтримен е марка американска кола.
от 60-те години на XX в. с дървени апликации, на които се мъдреше емблемата на ресторанта.
— Завържи си колана — помоли Джонатан сина си, преди да даде контакт.
Насочвайки се към италианския квартал, той закрепи телефона в стойката на стъклото на колата и…
Бинго! Естебан беше оставил съобщение! Включи високоговорителя, за да го чуе, но докато очакваше мъжки говор, мелодичен женски глас изрече:
Здравейте, госпожице Грийн, тук е кабинетът на доктор Естебан, търся ви, за да знаете, че е възможно да изместите с един час срещата си за понеделник. Благодаря ви, че ще ни се обадите. Хубав уикенд.
Джонатан беше изненадан. Значи Естебан не беше името на южноамерикански любовник, а презимето на лекар! Горящ от любопитство, той потърси приложението Жълти страници , преди синът му да го върне към действителността:
— Гледай си пътя, тате!
Джонатан даде съгласието си:
— Окей, приятел, ти ще ми помогнеш.
Доволен, че използват услугите му, Чарли докосна екрана, за да въведе данните в справочника, който се появи. По инициатива на баща си той написа ДОКТОР ЕСТЕБАН, след това ПАРИЖ и даде команда за търсене. За няколко секунди програмата представи резултата:
Лоранс Естебан
Лекар психиатър
66 б, улица „Лас Казес“, 75007 Париж
Така че Джонатан беше тръгнал по грешен път за прелюбодеянието на Мадлин, но беше открил неразположението й. Върху снимките младата жена демонстрираше привидно щастие, но някой, който посещава два пъти седмично психиатър, рядко е модел за ведрост…
И двамата имаме нужда от забрава, от туристическа спалня, преди да помъкнем по-далеч багажите си от нищо. (…) Две объркани същества, които се подкрепят в тяхната самота.
Ромен Гари
61 61 Ромен Гари (1914–1980) е френски писател, единственият двукратен лауреат на наградата „Гонкур“ (вторият път под псевдонима Емил Ажар). Вж. романа му „Сияние на жена“, изд. „Леге Артис“, 2004.
Париж, VIII район
1 часът през нощта
Апартамент в малка сграда на „Фобур-дю-Рул“
Смесица от дъжд и сняг падаше по покривите на столицата.
На светлината на нощна лампа, на топло под пухения юрган, Мадлин завършваше последните страници на „Изповеди на влюбения кулинар“, книгата на Джонатан Лампрьор, която Такуми й беше купил същата сутрин.
Легнал от едната й страна, Рафаел спеше от два часа. Когато се присъедини към нея в леглото, той се надяваше, че бъдещата му съпруга ще остави четенето пред перспективата от „гушкане“, но Мадлин беше залепена за четивото и след дълго чакане Рафаел най-накрая заспа.
Мадлин обожаваше да чете в тишината на нощта. Независимо че апартаментът на Рафаел се намираше близо до „Шан-з-Елизе“, това беше мирен пристан, предпазен от сирените на полицейските коли и от виковете на гуляйджиите. Тя погълна прозата на Джонатан със смесица от очарование и отвращение. Книгата датираше от 2005. Лампрьор тогава изживяваше своето звездно време, както свидетелстваше последната страница на корицата, която представяше ентусиазираните и всеобщи положителни критики, на които той се радваше в онзи момент: „магьосник на вкусовите усещания“, „Моцарт на гастрономията“, „най-надареният готвач в света“.
Читать дальше