Гийом Мюссо - Повикът на ангела

Като не сваляше поглед от Чарли, Джонатан допълни покупките си с пет хубави птици, десет парчета калкан и щайга миди Сен Жак. Спазари се за десет омара и пет килограма лангусти.

При всяка поръчка предоставяше на търговеца номера на мястото, където беше гарирал камионетката си, та да могат момчетата от пазара да му стоварят там стоката.

— Хей, Джонатан, опитай! — призова го един продавач на миди от нос Райс 56 56 Нос Райс се намира на 48 км северозападно от Сан Франциско, любимо място за разходки на туристите. , подавайки му една стрида.

Всъщност ставаше дума за шега между тях, тъй като французинът не ценеше местния обичай да се оставя стридата във вода, преди да бъде сервирана, и затова никога не предлагаше подобни черупчести вкуснотии в менюто на своя ресторант.

Джонатан поблагодари и въпреки всичко погълна мекотелото с резен лимон и парче хляб.

Той се възползва от тази пауза, за да извади от якето си телефона на Мадлин. Прегледа екрана и изпита леко разочарование, констатирайки, че цветарката не беше отговорила на посланието му. Може би трябваше да й изпрати есемес, за да поиска извинение. Може би беше стигнал много далече? Но тази жена толкова го интригуваше… През нощта, веднага след като отпечата снимките, той направи странно откритие, разглеждайки класификацията на капацитета на телефона:

Капацитет на диска: 32 ГБ

Налично пространство: 1,03 ГБ

% използвано: 96,8

% налично: 3,2

Тази информация беше учудваща. Как така паметта на апарата можеше да бъде толкова натоварена? На пръв поглед телефонът съдържаше пет филма, петнайсетина програми, петдесетина снимки, около двеста песни и… това беше всичко. Недостатъчно, за да запълни един смартфон, не е необходимо да си експерт по информатика, за да го разбереш. Заключение? Твърдият диск несъмнено съдържа и други данни.

Облакътил се на парапета, прострял се над залива, Джонатан запали цигара и гледаше как Чарли кляка пред кафезите на зайците. Вероятно не беше съвсем законно да пуши тук, но след като не беше спал, имаше нужда от своята доза никотин. Всмукна веднъж и отговори с кимане на поздрава на колега. Джонатан беше харесван от себеподобните си, особено след като вече не ги засенчваше. Когато го срещаха, повечето от производителите и ресторантьорите го поздравяваха със странна смесица от респект и състрадание. Доста хора тук знаеха, че той беше Джонатан Лампрьор, бившият най-креативен готвач от своето поколение , бившият Моцарт на кухнята , бившият собственик на най-добрия ресторант в света .

Бившият, бившият, бившият…

Днес той вече беше нищо, или почти. Юридически погледнато, дори нямаше правото да отвори ресторант. Когато беше принуден да продаде лиценза за дейност, издаден на негово име, той се ангажира да стои далеч от пещите. „French Touch“ не му принадлежеше и името му не фигурираше отпред нито в сайта в интернет, нито във визитните картички.

В своя статия една журналистка от „Кроникъл“ повдигна неудобния въпрос, но тя призна, че скромното заведенийце, където той се разполагаше днес, нямаше нищо от блясъка на „Император“. Джонатан също използва вестника, за да уточни нещата: да, новият му ресторант предлага прости ястия на достъпни цени; не, никога вече няма да създаде рецепта и вдъхновението му не се е завърнало; не, никога вече няма да се стреми към кулинарни награди. Така поне нещата се изясняваха, а статията имаше това достойнство, че успокояваше готвачите, които се безпокояха от възможното завръщане на Лампрьор в кухнята.

— Татко, мога ли да опитам грах с уасаби 57 57 Уасаби е вид японска горчица. ? — помоли се Чарли, като огледа с любопитство щанда на стар азиатец, който предлагаше също езици от патици и супа от костенурки.

— Не, сладур. Няма да ти хареса: много е пикантен!

— Моля те! Изглежда вкусно!

Джонатан повдигна рамене. Защо от най-ранна възраст човешката природа е склонна да отхвърля благоразумните съвети?

— Направи както искаш.

Той отново дръпна от цигарата си и притвори очи заради слънцето. На кънки, пеша или с колела многобройни посетители се възползваха от хубавото време, за да се разхождат край водата. В далечината океанът блестеше, в оцветеното в наситено синьо небе патрулираха чайки, готови да връхлетят върху всяка достъпна храна.

Подлютен от джерки, Чарли би трябвало да се пази, но хубавият зелен цвят на граха му вдъхна доверие. Така че без страх погълна малка хапка от граха с горчица и…