Гийом Мюссо - Повикът на ангела

Клиентът влезе в лош момент. За да го обслужи, Мадлин прекъсна писането на имейла и скри телефона в малкото джобче на престилката си. Беше юноша, на възраст между петнайсет и седемнайсет години, с външност на млад рокер, каквито се срещаха пред училищата в хубавите квартали: кецове „Конверс“, слим джинс, бяла риза, вталено марково сако, умело разрошени коси.

— Мога ли да ви помогна?

— Аз… хм… искам да купя цветя — обясни той и остави калъфа на китарата си върху един стол.

— Нещата се подреждат. Ако ми бяхте поискали кифлички, щеше да ми бъде по-трудно.

— Какво?

— Нищо, оставете. Какъв букет искате: китка или голям?

— Всъщност не знам.

— В пастелни тонове или многобагрен?

— Какво? — изрече момчето, сякаш му говореха на староеврейски.

Несъмнено не е най-отраканият от своето поколение — помисли си тя и се опита да запази спокойствието и усмивката си.

— Добре, имате ли идея за бюджета, който сте готов да посветите на покупката си?

— Не знам. Мога ли да получа нещо за 300 евро.

Този път тя не успя да удържи въздишката си: ненавиждаше хората, които нямаха никакво съзнание за стойността на парите. За миг няколко спомена от детството й изплуваха на повърхността: годините, когато баща й беше безработен, жертвите на семейството, за да й дадат възможност да учи… Как можеше да съществува такава пропаст между този хлапак, роден със сребърна лъжичка в устата, и детето, което беше била тя?

— Слушай, младежо, нямаш нужда от 300 евро, за да купиш букет. Във всеки случай не в моя магазин. Разбра ли?

— Ми да — отговори той плахо.

— За кого са цветята?

— За една жена.

Мадлин вдигна очи към небето.

— За майка ти или за приятелката ти?

— Всъщност за една приятелка на майка ми — отвърна малко срамежливо.

— Добре, и какво послание искаш да отправиш, като подаряваш букета?

— Послание ли?

— С каква цел й поднасяш цветя? За да й благодариш, че ти е подарила пуловер за рождения ден, или искаш да й кажеш нещо друго?

— Хм… по-скоро второто.

— По дяволите, любовта ли те прави да изглеждаш тъпичък, или винаги си си такъв? — запита тя и тръсна глава.

Хлапето не намери за необходимо да отговори. Мадлин се отдалечи от тезгяха и подреди една китка.

— Как се казваш?

— Джереми.

— А приятелката на майка ти колко е годишна?

— Във всеки случай е по-стара от вас.

— Според теб на колко е години?

Той отново предпочете да не отговори, доказателство, че не беше чак такъв кретен, какъвто изглеждаше.

— Добре, не ги заслужаваш, но ето ти най-хубавото — обясни тя и му подаде един букет. — Това са предпочитаните ми цветя: теменуги от Тулуза, едновременно простички, шик и елегантни.

— Много е красив — призна той, — но на езика на цветята какво означава?

Мадлин сви рамене.

— Остави езика на цветята. Подари онова, което е хубаво и край.

— И все пак — настоя Джереми.

Мадлин се престори, че размисля.

— На онова, което наричаш „език на цветята“, теменугата представлява скромността и свенливостта, но също така тя символизира тайната любов, затова, ако се боиш, че подаръкът ще прозвучи двусмислено, мога да ти направя букет от рози вместо този.

— Не, теменугите напълно ми подхождат — отговори той и пусна широка усмивка.

Плати китката и когато напускаше магазина, благодари на Мадлин за нейните съвети.

Най-после сама, тя отново извади телефона и се зае да завърши посланието:

Хиляди пъти простете, Джонатан, за това толкова неделикатно нахълтване в частния ви живот. Виновна е чашата в повече, която ме пришпори да пиша по-бързо от сянката си (пивко бяло вино от Вувре с аромат на мед, на рози и на кайсия; вероятно го познавате и ако е така, ще ми простите).

Мисля, че стачката на пощите няма да бъде вечна, но за да не рискуваме, ще използвам частен преносител. Свързах се с куриер, който ще дойде да вземе вашия телефон привечер. Дори като държим сметка за уикенда и за празниците, ме увериха, че ще получите пакета преди сряда.

Позволете ми да ви пожелая щастливи празници, също и на вашия син.

Мадлин

ПП: Простете, но съм любопитна. Писахте ми в последното си послание, че все още сте буден посред нощ, защото два въпроса напират в главата ви и ви пречат да заспите. Дали е недискретно, ако ви запитам какви са те?

Скъпа Мадлин,

Искате да знаете кои са двете загадки, които не ми позволяват да мигна. Ето ги:

1. Питам се кой е ЕСТЕБАН.

2. Питам се защо създавате впечатление сред близките си, че искате да имате дете, след като взимате всички необходими мерки да НЯМАТЕ.