Гийом Мюссо - Повикът на ангела

В това време в Сан Франциско

Четири часа следобед. Джонатан приготви последния десерт за деня — обикновена торта с кайсии и розмарин, — след това свали престилката и си изми ръцете.

Работата е свършена! — помисли си той, напускайки кухнята. В салона поздрави клиент и мина зад тезгяха, за да направи две еспресо — едното за служителя си, другото за себе си. Взе чаши, провери температурата им, за да е сигурен, че загубата на топлина е минимална и че ароматът на кафето ще се запази. В „Норт Бийч“, италианския квартал на града, не си правеха майтап с това! И дума да не става да измайсториш ристрето 67 67 Ристрето (в превод „ограничено“) е силно кафе, в по-малък обем от еспресото; на 7 г кафе се полагат 15–20 мг вода. случайно или да използваш една от онези машини, които от Шанхай до Ню Йорк уеднаквяват вкуса на кафето по цялата планета.

С чаша в ръка той излезе на терасата и се увери, че Чарли не скучаеше особено. Грабнало своя таблет, хлапето беше потънало в света на динозаврите и не обърна внимание на баща си, когато той седна до него, под един от мангалите за отопление.

Запали си цигара, докато гледаше преминаващите жени, мъже и деца, които пресичаха „Уошингтън Скуеър“. Обичаше това място и неговата неповторима атмосфера. Макар че повечето от жителите днес бяха от азиатски произход, кварталът беше много привързан към своето итало-американско наследство, за което свидетелстваха количките за сладолед, осветителните стълбове, опасани със знамето „зелено, бяло, червено“, и многобройните семейни ресторанти, където лакомниците опитваха паста с песто 68 68 Специфичен италиански сос, произведен на основата на зехтин, босилек и сирене. , панакота 69 69 Италиански десертен крем с течна сметана, желатин, ванилия и захар. и тирамису . Мястото беше митично: писателят Джак Керуак беше живял тук, Мерилин Монро се беше омъжвала в тукашната църква, а Франсис Форд Копола, режисьорът на „Кръстникът“, и досега имаше ресторант и офиси.

Джонатан извади от джоба си телефона на Мадлин. Все още нямаше никакво съобщение. Той потърси тайнствената програма, решен този път да премине бариерата с паролата.

ENTER PASSWORD

Добре, трябваше да процедира по-внимателно. Втълпяват ни непрекъснато, че ключът, който предпазва сметките ни, е също толкова важен, колкото секретният код на банковата ни карта. Проглушават ни ушите със съвети да избираме парола, която е наистина сигурна: да избягваме прекалено кратките думи, да не използваме информация, известна на близките ни, да изберем редуване на букви, цифри и специални знаци. Уверяват ни, че от тази гледна точка формула като „!Efv(abu#$vh%rgiubfv“oalkus,dCX" е великолепна парола, която не може да бъде подложена на пиратска атака.

Само че също така беше невъзможно да я запомни човек…

Джонатан изпи на една глътка своето ристрето . Беше убеден, че трябва да потърси нещо просто. В модерния ни живот се налага да жонглираме с какви ли не кодове: кредитни карти, социални мрежи, имейли, администрация… За да получиш някаква услуга, е необходимо да въведеш парола. Това е прекалено сложно за нашата памет. И така, за да си облекчат живота, повечето хора избират кратки и прости кодове, лесни за запомняне. Напук на всички правила за сигурност, техният избор се свързва с датата им на раждане, името на съпругата или децата им, името на домашното животно и номер на телефон или поредица от последователни числа и съседни букви.

Методично Джонатан опита „123456“, „abcde“, „Рафаел“, „Грийн“, както и номера на джиесема на Мадлин.

Неуспех.

Като се ровеше из имейлите на младата жена, той намери особено интересно съобщение: досието за молбата за регистриране, изпратена от Мадлин на концесионера, който й беше продал мотопеда. То съдържаше фотокопие наличната й карта. След като по този начин научи нейната дата на раждане, Джонатан набра „21031978“, „21 март 1978“, „21/03/78“, после това опита и на английски „03211978“, „march211978“. „03/21/78“.

Отново неуспех.

— Разсъждавай — рече си той на глас.

Тъй като имейл адресът на Мадлин беше maddygreene78@ hotmail.com, той опита „maddygreene“, а след това „maddygreene78“.

Неуспех.

Джонатан усети как гневът и фрустрацията напираха в него. Сви юмрук и въздъхна. Беше подлудяващо да се намираш пред прага на тайната и да си неспособен да проникнеш!

Мадлин сложи фини очила за корекция на зрението, за да гледа по-удобно резултатите от търсенето, които се появиха на нейния екран.