Глен Купер - Възкресителят

Най-напред отиде при бюрото и изключи лаптопа от зарядното. След бързо претърсване попадна на една от целите си — папка, върху която с калиграфския почерк на Холмс беше написано МАНАСТИР МОНСЕРАТ — ТРИМАТА АМИГО. В папката имаше писани на ръка бележки, отпечатан ръкопис с надпис „Чернова“ и няколко снимки. Григс сви устни в усмивка.

— Една мишена долу, остава още една.

Късметът така и не му се усмихваше. Изсипа съдържанието на чекмеджетата на бюрото на пода, както би направил някой взломаджия. За по-голям ефект прибра в джоба си и един плик, пълен с евро и други чужди валути от пътуванията на Холмс в чужбина. Не беше сигурен дали втората му цел е в папка, бележник или просто на хвърчащи листа, но каквато и да бе формата й, тя не се намираше на бюрото или в чекмеджетата. Започна с шкафовете за папки с надеждата, че Холмс и компания ще се поглезят с дълга и разточителна вечеря.

Внезапно чу да се затваря врата на автомобил и преди да успее да надникне между завесите, някой пъхна ключ в ключалката на входната врата. Не изпадна в паника. Не беше в характера му. Само изруга под нос, че планът е отишъл по дяволите. Разбира се, имаше и резервен. При Григс винаги имаше резервен план. Той мислено му даде ход, докато вратата се отваряше.

Артър влезе последен. Чу възклицанието на Ан:

— Боже мой! Обрали са ни!

Тримата зяпнаха безпорядъка в дневната.

— Да се махаме — предложи Артър. — Може да са все още вътре. Ще се обадя на полицията от колата.

Но преди да успеят да излязат, Григс се появи горе на стълбите и с плавно движение извади пистолет от колана си — „Берса“ 40-и калибър, смъртоносно малко аржентинско бижу, което беше предпочитаното му оръжие. Спусна се бавно, насочил го към Ан за максимален психологически ефект.

— И тримата. Влизайте в дневната. Веднага.

Артър остана с впечатлението, че мъжът не е обирджия. Беше твърде хладнокръвен, прекалено самоуверен. Обирджиите не се перчеха по такъв начин. Те се страхуваха. Тъй като беше скрит зад Ан и Ендрю, той си помисли, че би могъл да се измъкне навън, но това сигурно щеше да принуди непознатия да стреля. Затова се подчини и влезе в дневната, следван от неканения гост.

Холмс дишаше тежко. Заплахата от насилие явно го беше хвърлила в пълен смут.

— Жена ми не е добре. Трябва да седне.

— Тогава сядайте — каза Григс.

— Вземете каквото искате — рече Ан. — После си вървете, моля ви.

Григс не й обърна внимание, а насочи оръжието към Артър.

— Вие сте Артър Мелъри.

От думите му коленете на Артър се подкосиха.

— Откъде знаете името ми?

— Знам много неща за вас. — Григс небрежно посочи Холмс с пистолета, сякаш беше някаква показалка. — За вас също.

— Кой сте вие? — попита Артър.

— Това не е важно.

Холмс забеляза, че в свободната си ръка мъжът държи компютъра му и папката АМИГО.

— Какво смятате да правите с тези неща? — попита.

Григс не обърна внимание на въпроса му.

— Трябва ми още едно нещо — каза той. — Ако ми го дадете, ще си тръгна тихо. В противен случай нещата няма да се развият добре.

— Какво? Какво нещо? — остро попита Холмс.

— Искам всичко, което притежавате във връзка с Малори и Граала. Документи, бележки — всички материали, на които сте попаднали в последно време.

Холмс го изгледа изумено, но не каза нищо.

Артър чу мъжа идеално, но искаше да го чуе отново.

— Какво казахте?

— Подслушахме телефонния ви разговор. Не си правете труда да отричате.

— Ние? — попита Холмс. — Кои сте вие, по дяволите?

— Заинтересованите групи.

Идеята беше абсолютно нелепа. От Граала се интересуваха учени. Читатели. Лаици. А не хора с пистолети, които подслушват телефони и проникват в чужди домове.

— Кои са тези групи? — попита Артър. — И защо се интересуват от Граала? И от мен?

— Не ми губете времето. Къде са новите материали?

— Не са тук — каза Холмс.

— Лъжете. — Григс посочи с пистолета си Артър. — Вече ви ги е показал, нали?

Артър го изгледа гневно и отказа да отговори.

— Не му давай нищо, Ендрю! — обади се Ан. — Видяхме лицето му. Ако му дадеш материалите, ще ни направи нещо.

Холмс я погледна отчаяно.

— Предполагам, че така и така сме прецакани.

Григс поклати заплашително глава.

— Нямам намерение да ви давам още време. Бъдете добро момче и ми дайте материалите.

— Моля ви, вървете си — уморено въздъхна Холмс. — Няма да се обаждаме на властите. Не е чак толкова важно. Просто става въпрос за стара реликва, която ще намери мястото си в музея, ако изобщо бъде намерена. Не си заслужава да ни наранявате заради нея.