Глен Купер - Възкресителят

От пода до изсечената в скалата платформа се издигаше ослепителен лъч, който скриваше иконата на Девата, толкова ярък, че пронизваше очите му като лед.

Артър стисна клепачи. Изчака секунда и погледна отново, след което продължи да затваря и леко да отваря очи, докато светлината не стана достатъчно поносима, за да я гледа, без да му причинява болка.

В колоната от светлина започна да се оформя човешка фигура.

Артър рухна на колене.

Фигурата беше смътна, матова.

Постепенно започна да се материализира в нещо по-плътно. Артър си спомни за стария „Полароид“ на баща му и как снимките бавно се появяваха върху лъскавата хартия.

Дланите му се събраха молитвено, сякаш бяха от магнит и желязо.

Кой беше това?

Може би Христос?

Нехор?

Или Клер?

Не откъсваше поглед от материализиращото се пред него тяло.

В сърцето си много добре знаеше кого иска и повтаряше непрекъснато „Моля те, Господи, моля те! Моля те, Господи“, докато възкресението не стана факт.

1/10 43. — Б.пр.

10 32. — Б.пр.

До втръсване (лат.). — Б.пр.

С, със (лат.). — Б.пр.

Тънък фин пергамент. — Б.пр.

Известен и като Галфридус или Галфрид Монмутски. — Б.пр.

История на британските крале (лат.). — Б.пр.

Тук и нататък преводът на „Смъртта на Артур“ е на Мария Ранкова („Народна култура“, 1989), освен ако не е посочено друго. — Б.пр.

Дребни земевладелци, участващи и във войската. — Б.пр.

Не е зле. — Б.пр.

Ойрих, крал на визиготите (466 — 484). — Б.пр.

Слабак, пъзльо, женчо. — Б.пр.

Власт на науката. — Б.пр.