Глен Купер - Възкресителят

Макар че не можеше да сподели с никого какво е преживял, докато го нямаше, той описваше с почит и възторг царството Божие. Говореше за пътя, който човек трябва да следва приживе, за да получи Божията милост, и нареди на учениците си да се пръснат от Йерусалим, за да проповядват благата вест за спасението на всички народи по света.

На четиридесетия ден Нехор реши да действа. Дотогава се спотайваше, наблюдаваше Иисус отдалеч, следеше публичните му изяви, убеждаваше се със собствените си очи, че чудото на възкресението е преобразило Иисус от пророк в нещо, което по-скоро наподобяваше божество.

Сутринта той подаде свитък папирус на Сакмис и заръча:

— Отнеси това на Петър и другите апостоли. Днес е денят, в който смятам да го върна там, откъдето дойде.

— Но как, учителю? — изуми се Сакмис.

— Граалът е тук, но въпреки това Иисус върви по земята. Знаеш, че се покрих и го приближих с Граала, докато проповядваше по площадите. Нищо не се случи. Започвам да смятам, че камъкът на възкресението действа само на мястото, където е настъпила смъртта.

— Но Иисус умря на кръста.

— Дали? Може да е бил в безнадеждно състояние, но все още жив, когато са го свалили. Събота приближаваше. Тялото му е било положено набързо. Може никой да не е забелязал последните тласъци на умиращото му сърце. Може духът му да го е напуснал в гробницата.

— Ти така ли смяташ?

— Да. И затова трябва да накарам Иисус да се върне в гробницата. Когато това стане, ако съм прав, ще убедя хората, че аз съм избраният да продължа делото му на земята. Ще основем нова църква, Сакмис, която ще черпи от извора на Иисус, но ще бъде вярна на великите кем преди нас. Ще бъдем богати, ще бъдем могъщи и най-вече ще бъдем безсмъртни.

— Но как ще убедиш хората, че ти си избраният? — учуди се Сакмис.

— Ще умра и също като Иисус ще възкръсна.

— Как ще умреш?

Нехор се усмихна.

— Ти ще ме убиеш.

Привечер, докато слънцето се спускаше към хоризонта и потъмняваше, Нехор зачака заедно със Сакмис пред празната гробница на Иисус. В далечината видяха малка процесия и не след дълго, минавайки през каменоломната Голгота, покрай мястото на собственото си разпятие, Иисус дойде с единайсетте си останали ученици, Йосиф от Ариматея и жените — Мария Магдалина, Саломея, Йоана и Сузана.

Иисус държеше свитъка на Нехор в ръка. Приближи и рече:

— Дойдох. Какво трябва да сторя?

Нехор извади Граала от торбата и го показа. След възкресението той отново бе възвърнал естествения си черен цвят.

— Това ли е купата, от която пи виното на Пасха?

— Да.

— Би ли влязъл в своята света гробница с мен, за да ти покажа още едно чудо?

Иисус му се усмихна.

— Ще вляза.

Тогава последователите на Иисус му завикаха да не отива. Някои казваха, че Нехор е зъл, други — че това е някаква измама.

Но Иисус отвърна:

— Бях сред вас четиридесет дни и нощи. Предадох ви и последните си земни учения. Време е да се върна и да седна до Бога.

После повдигна ръце за благословия и рече: „Вечен мир вам“, след което последва Нехор вътре.

Ярка светлина проблесна през входа на гробницата.

Учениците и жените закриха очи и паднаха на колене, като се молеха. Мъчеха се да видят през светлината.

Не след дълго от гробницата излезе човек.

Беше Нехор, стиснал Граала, който отново бе бял и сияеше.

— Отиде си — извика им той. — Иисус се възнесе.

Учениците се втурнаха покрай него, влязоха по двама и по трима в гробницата и видяха с очите си, че тя е наистина празна, с изключение на смачканата роба, която бе носил Иисус.

Петър излезе пред другите.

— Какво каза Иисус вътре? — попита той.

Нехор се усмихна и отвърна с лъжата, която бе репетирал неведнъж.

— Каза, че трябва да наследя мантията му като Син човешки. Но добави също, че трябва да покажа на вас, неговите апостоли, че съм достоен.

— И как ще го направиш? — скептично попита Матей.

— По думите му аз също трябва да пия от обредното вино, да страдам и да възкръсна. Тогава ще знаете, че съм онзи, който трябва да продължи делото му на тази земя.

Докато последователите на Иисус говореха и спореха помежду си, Сакмис сипа малко вино от мяха в Граала и Нехор го изгълта.

Всички загледаха в захлас египтянина и го чуха как се обръща към Сакмис.

— Направи го сега. Направи го бавно, болезнено.

И преди някой да успее да стори или каже нещо, едрият мъж извади къс римски меч от пояса си и го заби в корема на Нехор, като внимаваше да не засегне най-важните органи.